Жестокост

Често в новините, някоя новина ни шокира с необяснима жестокост извършена от човешко същество. Световните новини всеки ден, съобщават потресаващи случаи на жестокост. В България също, почти няма ден, без такива новини. Пораждат интерес, хората гледат цъкат с език и се възмущават, но пак ги четат.
Донякъде сме свикнали, да приемаме, че разумът изключва такива постъпки. Приемаме такова поведение, като неприсъщо за хората и го отдаваме на психически разстройства. За съжаление, разумът не е предпоставка липса на жестокост. Наличието му, може да я прикрие, но не и да я отстрани, или предотврати.
Всичко започва от децата. Децата в началото не разбират, какво е добро и зло. Не разбират, че и друг освен тях може да изпита болка. Не разбират, кога една постъпка е жестока. Възрастните ги учат и поставят границите. Има обаче два вида граници.
Едните се изграждат на принципа на взаимно доверие и уважение. Границата се изгражда доброволно от детето и спазването и става по вътрешно убеждение.
Другият вид се изгражда върху система табута. Налагат се забрани и правила, които трябва да се спазват. За детето те са неясни и единственото, което разбира е, че при нарушаването им, ще последва наказание.
Само, че се пропуска, че децата не обичат табутата. В един период от живота си, започват своя бунт срещу възрастните и нарушават табутата. Правят го често съвсем умишлено. Заради тръпката, страха и удоволствието, когато не ги хванат. Не винаги, но понякога това се превръща в модел за поведение за цял живот.
От друга страна, децата влизат в съприкосновение със връстниците си. Копирайки възрастните, създават някаква йерархия, в която слабите не са на почит. Жестокостта е качество, което разчитайки на страха, лесно осигурява място е йерархията.
Друг фактор, според мен е безразличието, или дори поощряването на такова поведение от възрастните.
Ами околните? Лично аз не си спомням случай, когато извършителя да не е описван като примерен гражданин и много добър човек. Всички околни са изненадани, но дали е така?
Хората които извършват такива действия, нямат белег на челото. Нямат рога и копита, но дали наистина, няма никакви признаци? Според мен има, но никой не иска да ги види.
Причината е, че носим жестокостта в себе си. Повечето хора, успяват да намерят отдушник, който не е вреден за другите. Всеки има своя начин и нещата рядко излизат от контрол. Не я виждаме, както и тази в другите около нас. Ако няма жертви, просто я подминаваме.
Само, че има и още една жестокост, която също подминаваме, като нещо незначително. Тя е не по-малко травмираща за жертвите, но често дори не я броим. Става въпрос за жестокостта на думите.
Тази жестокост има всички белези на физическата и е доста по-разпространена. Само, че както и физическата я забелязваме, чак когато е станало късно.
Може би някой ден физическата жестокост ще изчезне и хората ще си помислят, че са станали по-добри. Само, че не вярвам жестокостта на думите да изчезне. За това първо трябва да я забележим, а след това да пожелаем, да се излекуваме.

.