Хората и технологиите днес

В началото на годината, когато започнах да представям в Другият, малки и лесни програми за оформяне на изображения, ме попитаха, защо не насоча хората към Photoshop или GIMP, които имат всякакви екстри. Замислих се, но реших, че не бъркам. Причината е в сложността на тези програми.
Нужно ли е да отделяш месеци, за да разучаваш работата с една програма, след като това може да се направи почти автоматично и с друга програма?
Усвояването на програми, които са професионални, е оправдано, само ако са свързани с работата, или с любимо хоби. По същата логика всеки, който има блог, трябва да може да напише кода за него и да знае хиляди неща, които може никога да не му потрябват. Или пък да се въведе изискване, всеки пътуващ със самолет, да може да го управлява.
Нали основната цел на технологиите още от началото на възникването им, е да облекчават труда? Технологиите трябва да облекчават труда ни и необходимостта да помним хиляди дребни неща. Хората на нито един етап, от развитието си не са се стремили да научат всичко. Няма хора, които знаят и могат всичко, но пък се срещат такива, които твърдят това и се опитват.
Всяка година имаме достъп до нови технологии, създадени на облекчат живота ни. Подобряват се и старите, но основното е, как ги използваме. Един пример с персоналните компютри, които има вече във всеки дом. Търсенето на по-мощни и бързи компютри, е основно за гледане на филми или виртуални игри.
Photoshop, която е мощно професионална програма, пък основно се използва от тинейджърите за премахване на козметични дефекти на снимките им.
Донякъде това се дължи на образованието ни. Заучаването на огромно количество ненужна информация винаги е стояло в основата му. Наскоро излезе, едно проучване, че 42% от учениците били неграмотни. Нищо чудно, защото след непрекъснатите, намеси на некомпетентни чиновници, няма начин резултатите да са добри.
Наливането на огромно количество информация за запаметяване, никога не е давало добри резултати. От друга страна ми е интересен критерият за неграмотност, върху който се дава процента.
Спомням си един виц от преди години. Казваха, че е за днешния Технически университет, но важи за почти всяка учебна единица:
В първи курс започвали всестранно развити личности. Във втори ставали много странно развити личности, а който оцелеел ставал все по-странно развита личност.
Много по-полезно е да се изучават основните принципи и възможности на отделни технологии, отколкото да се наизустяват неща, които можеш да вземеш от всеки справочник. Днес, за да е грамотен един човек, е нужна широка обща култура, а не запаметяване на хиляди факти и цифри.
За съжаление, нещата не са се променили. Причината е, както в системата на образованието, така и в поръчките, които получава. Днес би трябвало основните задачи да идват от работодателите, но знаят ли какво всъщност искат те?
Преглеждам редовно обявите за работа и от там разбирам, че чистачка в офис, трябва да знае писмено и говоримо поне два езика. Това е краен, пример, но е показателен.
Друга крайност, е търсенето на изключително тесни специалисти. Университетите и училищата бълват такива всяка година, но винаги има разминаване с конкретното работно място. След това работодателите се оплакват, че не намират подходящи, или пък от голямо текучество.
Спомням си мотото на един преподавател в института. Гениален математик, който противно на всеобщото схващане, че математиката е скучна наука, я правеше интересна. Той често казваше:
-Човек на този свят, трябва да помни три неща. Кога е роден, как се казва и от време на време, че е женен. Останалото се извежда.
Дали някой ден ще разберем, колко истина има в тези думи?


.