Апостола

Днес е годишнина от смъртта на Васил Левски. Единствения човек в нашата история, за когото никога не е имало критични думи. Дори обикновената човешка завист, го е подминала, а и всяка дума срещу него би била приета като светотатство.
Защо е това изключение? Причината е проста. Самият той се е отказал от всичко лично, и се е превърнал не в човек, а в кауза. Не е правил нищо лично за себе си, което за повечето хора е нетипично. Не напразно и народът го е кръстил Апостола.
От смъртта му до днес, често са се чували гласове, че хора като него са нужни на България. Често казваме, че такива хора са ни потребни и днес, но дали това е така?
Според мен Апостола е създаден от своето време, защото тогава наистина е бил нужен. Нека за миг си представим, че живее днес. С какво би се занимавал?
Ако започнем от първото място където е бил- манастирът, причините за напускането му Вазов, отлично е формулирал в Епопея на забравените:
Мисля, че човекът, тук на тоя свят
има един ближен, има един брат,
от кои се с клетва монахът отказа.....
Ако днешната църква се е променила с нещо, то е в още по-голямо отдалечаване от хората, по-голям фалш и по-голямо печалбарство, което мисля, че отговаря на въпроса. Ако живееше днес, това щеше да е последното място, където кракът му би стъпил.
Ами може би, Апостола днес щеше да е бизнесмен, демонстриращ лицемерна благотворителност? Абсурд!
Или пък щеше да избере политическа кариера? Да търпи, несменяеми идиоти да мислят вместо него, а той да е верен партиен партизанин, който скача и скандира по команда?
Може би пък щеше да стане журналист? Не от тези, лижещите задници, а истински разследващ журналист. Мисля, че и тук не би успял. Или акулите в бизнеса, ще го затрият финансово, или мутри щяха да разпилеят костите му, или пък още по-елегантно, жълтата преса, щеше да го оцапа, така че и сам да не може да се познае.
Може би пък, щеше да е блогър? Едва ли. Склонността към празнодумство, никога не му е била присъща. През целия си кратък живот, той е знаел, че единствения правилен начин да промениш нещата, са живите контакти с хората.
Може би пък щеше да е съдия или прокурор? Не мисля. Винаги за него, най-важна е била чистата съвест, това не се цени в тези среди.
Някой да има други предложения, какво би правил Апостола днес? Аз не намирам, но има нещо, което е наистина нужно и днес. Нещо, което както казах в началото, е нетипично за хората, във всички времена. Това е способността, да загърбим личните интереси в полза на обща кауза. Не напълно, защото това не всеки може. Дори в световната история такива хора са единици.
Можем обаче друго. Да зачитаме истински интересите и на другите хора, които живеят с нас. В същото време и на същото място. Защото свободата за един човек, не струва нищо, ако е постигната за сметка на друг.

.