Не мога

не могаНе мога да ти дам очите си.
Отдавна те са ослепели,
от взиране във хилядите залези.

Не мога да ти дам ръцете си.
Изтекла е в земята силата им,
оставайки дълбоки белези.

Не мога да ти дам надеждата,
от нея нищичко не ми остана.
На други я раздадох цялата.

Не мога да ти дам и вярата,
защото си отиде преди време,
с лъжи прокудена от хората.

Не мога да ти дам и думите.
Те вече са изтекли неусетно
на времето през пръстите.

Не мога да ти дам сърцето си.
Отдавна се е в прах превърнало
и крие любовта дори от себе си.

Не мога да ти дам и себе си,
защото съм напукан съд,
захвърлен от живота в ъгъла.

9 коментара:

  1. Какво ще кажеш, да пробваш с "Мога". (отрицанието не оставя словесна информация в мозъка)
    Поздравления! Много истинско :)

    ОтговорИзтриване
  2. Звучи много тъжно, но може би е зареди днешния ден .

    ОтговорИзтриване
  3. Харесва ми много...Както и да звучи е толкова вярно...Влади, благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  4. Хубаво като стил , като поезия, но много мрачно.Дано вече е отминало това ти настроение:)

    ОтговорИзтриване
  5. @Ясмина , по-скоро реално:(
    @Svetla , нещата са свързани. За всяко Не има и Да. Просто трябва да го открия.
    @presly , :)
    @Magiosnika, не е от деня. По-скоро от умора, но съм свикнал да се справям.
    @Zvetanka Shahanska ,няма защо.
    @traiana , минало е. Всичко тече и това също.

    ОтговорИзтриване
  6. А бе, понякога старите съдове изкарват дълго над очакваното... Пък и какво ще загубиш, давайки го?

    ОтговорИзтриване
  7. Харесва ми . Много .
    Някак докосна сърцето ми , сякаш ... уловило и моята вълна ...
    Понякога в живота се случват неща , които ни оставят за дълго безсилни , безнадеждни ... и изтощени . С уверени крачки сме вървели напред , преди да се сринем ...

    ОтговорИзтриване