Не мога да ти дам очите си.Отдавна те са ослепели,
от взиране във хилядите залези.
Не мога да ти дам ръцете си.
Изтекла е в земята силата им,
оставайки дълбоки белези.
Не мога да ти дам надеждата,
от нея нищичко не ми остана.
На други я раздадох цялата.
Не мога да ти дам и вярата,
защото си отиде преди време,
с лъжи прокудена от хората.
Не мога да ти дам и думите.
Те вече са изтекли неусетно
на времето през пръстите.
Не мога да ти дам сърцето си.
Отдавна се е в прах превърнало
и крие любовта дори от себе си.
Не мога да ти дам и себе си,
защото съм напукан съд,
захвърлен от живота в ъгъла.
защо така безнадеждно?
ОтговорИзтриванеКакво ще кажеш, да пробваш с "Мога". (отрицанието не оставя словесна информация в мозъка)
ОтговорИзтриванеПоздравления! Много истинско :)
Хубаво е.
ОтговорИзтриванеЗвучи много тъжно, но може би е зареди днешния ден .
ОтговорИзтриванеХаресва ми много...Както и да звучи е толкова вярно...Влади, благодаря ти!
ОтговорИзтриванеХубаво като стил , като поезия, но много мрачно.Дано вече е отминало това ти настроение:)
ОтговорИзтриване@Ясмина , по-скоро реално:(
ОтговорИзтриване@Svetla , нещата са свързани. За всяко Не има и Да. Просто трябва да го открия.
@presly , :)
@Magiosnika, не е от деня. По-скоро от умора, но съм свикнал да се справям.
@Zvetanka Shahanska ,няма защо.
@traiana , минало е. Всичко тече и това също.
А бе, понякога старите съдове изкарват дълго над очакваното... Пък и какво ще загубиш, давайки го?
ОтговорИзтриванеХаресва ми . Много .
ОтговорИзтриванеНякак докосна сърцето ми , сякаш ... уловило и моята вълна ...
Понякога в живота се случват неща , които ни оставят за дълго безсилни , безнадеждни ... и изтощени . С уверени крачки сме вървели напред , преди да се сринем ...