Гадател

Преди много години, накрая на света, имало едно царство. Имало си цар и царица и всичко, което трябвало да има едно царство. Животът в царството бил спокоен и монотонен. Нищо интересно не се случвало, но хората били доволни.
Един ден на гости дошъл царят на съседното царство. Опитал блюдата на царския готвач, харесал виното от царските лозя, похвали законите и реда. Поговорили двамата царе за времето, последната война от преди сто години, за реколтата през тази година, но когато стигнали до бъдещите събития, гостът отклонявал всяка тема.
-Не искам да те обидя, но на повечето хора, не е дадено да виждат в бъдещето.- обяснил гостът. – Затова и аз никога не говоря за него. Ако искам да разбера нещо, не се доверявам на предчувствията си, а питам придворния си гадател. Тук нямате ли такъв?
-Имало е при дядо ми, но е бил излишен.-засмял се домакинът.- Днес когато хората искат да разберат нещо, питат старите хора. Те често познават за дребни неща. За времето и за реколтата. Преди време познаха дори, коя принцеса ще избера. Колкото познават, толкова и бъркат. Та затова тук приемаме разговорите за бъдещето, като раздумка и мечти. Не е лошо човек да помечтае.
-Как?- възмутил се гостът. –Нямате гадател? Просто си седите и чакате, бъдещето да дойде и да ви завари неподготвени? Ако едно царство, не гледа в бъдещето, краят му неминуемо ще дойде скоро.
-Може би си прав. –погладил брада домакинът. - Само, че какво да направя? Нямам подръка гадател и доколкото зная в света се броят на пръсти.
-Имаш късмет, приятелю. Аз имам двама. Единият е още млад, но има необикновени възможности. От пет години се учи от моят гадател и казват, че вече може да предвиди бъдещето за векове наред. Бих могъл да го помоля, да дойде в твоето царство. В твоят дворец, ще е добре и ще намери закрила, а и той на теб ще е от полза.
След седмица гадателят пристигнал и Царят го посрещнал с почести. Отредил му цяло крило на замъка и куп слуги, а на вечеря го настанил на почетно място на трапезата. Гадателят се отблагодарил бързо. Можел да вижда напред в бъдещето и уведомявал Царят за всяко важно събитие.
В началото нещата потръгнали добре. Знаейки бъдещето, Царят навреме взимал мерки и предотвратявал неприятните събития. Настанали добри дни за царството. Всичко станало по-подредено. Всеки знаел какво ще прави и ще му се случи в близките дни и можел да планира нещата си.
Минало време и гадателят ставал все по-добър. Виждал все по далеч в бъдещето и с все повече подробности. Царят взимал мерки и планирал нещата, но един ден се замисли и забелязал нещо, което бил пропускал дотогава. Всяко нещо, което правел, за да промени бъдещето, водело със себе си и други промени. Ако искал да избегне неприятно събитие, взимал мерки, но в същият миг и бъдещето се променяло и трябвало да прави нови промени. Колкото и да се стараел, никого не успявал да подреди напълно нещата. По цели дни и нощи, се мъчел да направи бъдещето, такова каквото искал, но никога не успявал.
Един ден, още в зори, накарал да приготвят царската каляска за път. Взел гадателя със себе си и отишъл на гости на своят приятел в съседното царство.
-Имам една молба, приятелю. –започнал още от вратата.- Искам да те помоля, да си вземеш гадателя. Вярно, че вижда, всичко колкото иска напред в бъдещето. Вярно, че ми беше полезен и му дължа много. Само, че на човек с право, не му е дадено да вижда напред. Ако знае предварително всичко, не печели, а губи. Каквото и да е бъдещето, човек никога няма да е доволен. Винаги ще се опитва да го промени, но никога няма да успява напълно. Мислих дълго и реших, да не ползвам повече гадатели. Може би няма да зная всичко и ще губя по-често, но ще спечеля нещо, което е по-ценно. Ще върна отново мечтите. Не само моите, а на всички в царството. Те са по-ценни от предсказанията. Следвайки ги, можем да променим бъдещето и да го направим такова, каквото го искаме.

.