Ракията

Едно събитие от миналата седмица, ме впечатли и ще остави дълбоки следи в паметта и душата ми. Може би си мислите, че е свързано със събитията на африканския континент, или пък поредното замеряне с кал между политиците в нашата любима родина?
Светът тръпне в очакване на събитието. Дори събитията в Либия, бледнеят пред величието и мащаба на родното събитие. Сигурен съм, че то ще остане в историята, като важен повратен момент в новата ни история.
След като „оправи” киселото мляко, кашкавала, сиренето и наденицата ”кучешка радост”, българската правителство стигна до сърцевината на проблемите ни. Днес то е на път да осъществи една вековна мечта на всеки редови българин. Най-после, след дълги години конспирация ще открием на света и в частност на ЕС, кое ни е най- свидното. Българската ракийка е на път да получи признание и да заеме подобаващо място в пантеона на героите, жертвали се, а да я има България. Вярно, че останаха по-малко лозя, отколкото по крумово време, но това са подробности.
Гроздовата ракийка най-после ще получи, заслужено признание, че е традиционна българска напитка. Гениално е и обяснението, как досега не сме предприели стъпки в тази посока. Нека всички предишни правителства се срамуват и бъдат заклеймени за вечни времена, заради залитането си по вражески чуждоземни напитки.
Очевидно събитието е обмисляно дълго и внимателно. Не напразно, се предприеха стъпки за ограничаване на тютюнопушенето. Сигурно в бъдеще ще се забрани и яденето и дишането, но никога няма да се посегне на правото ни, да се освинваме навсякъде и по всяко време. Така народонаселението ще освободи парични средства за традиционните български нрави, вместо привнесените отвъд океана, които както знаем са дяволски изкушения. Тази важна стъпка ще пресече и всякакви спекулации, че днешните управляващи си падали по определена марка бира.
През седмицата прочетох, че това правителство е най-атакуваното от началото на „прехода”. Съгласен съм с това и не обръщам внимание, когато хора като Сергей Станишев, Георги Първанов, цялото ДПС, Иван Костов или Яне Янев, се изживяват като спасители и морални съдници. Същото важи и за неспоменатите политици, но народът е казал:
Каквото сам си направиш и най-големия ти враг, не може да направи.
В тази връзка, не мога да не призная, че това е най-некадърното управление, което сме имали от основаването на българската държава.
Миналата седмица, обаче с тази важна стъпка, правителството доказа, че е точно такова, каквото заслужаваме. Доказа, че живее с народа и денонощно мисли за най-насъщните ни грижи. Защото на българина, можеш да вземеш свободата, хляба и въздуха, но той ще продължи да си живее с усмивка, винаги пазейки в сърцето си традиционните вековни ценности.
Да ни е жива и здрава гроздовата ракийка!





Имам само една забележка. И този път, напълно неоснователно и несправедливо е забравена сливовата ракийка. Надявам се, докато има време правителството да се коригира.
Иначе.........!

Още по темата:Благодаря ти, партио любима!- Vox clamantis in deserto

.