Мисия

Една сутрин заекът се събудил и осъзнал, че се е променил. Външно си бил същия, но чувствал в себе си сила и призвание. Знаел, че има Мисия за нещо велико. Само едно го смущавало- не знаел точно каква е Мисията.
Решил да се разходи из гората, да поогледа и да разбере. Може би, някой друг знаел, каква е Мисията му.
Тръгнал по пътеката и насреща си видял Елена. Заклещил си бил рогата в един храст и не можел да се измъкне.
-Помогни ми Зайо, че съм загазил.- помолил Елена.
-Щях да го направя с удоволствие, но нямам време.- отговорил без колебание Заекът.- Тази сутрин, когато се събудих, разбрах че имам Мисия. Само, че не зная каква е и съм тръгнал да я търся. Обещавам, след като разбера, каква е тя и я изпълня, да дойда да ти помогна.
Продължил Заекът по пътеката и видял Лисицата. Паднала била на земята с изкълчен крак и се превивала от болка.
-Моля те, Зайо. Помогни ми.
-Ще ти помогна, разбира се!- отговорил Заекът.- Само ,че първо трябва да свърша нещо друго. Имам Мисия, а не зная каква е. Когато я открия и изпълня ще ти помогна и на теб.
Продължил Заекът по пътеката, замислен дълбоко. Знаел, че все някога ще открие Мисията си, но не било толкова лесно. Засега бил установил само, че това не е обикновена Мисия. Била голяма Мисия, нещо впечатляващо и много, много важно.
Както мислел, се блъснал в огромен камък, насред пътеката. Една скала се била срутила, а Мечката цялата в пот, се опитвала да я отмести.
-Здравей, Зайо!- зарадвала се Мечката.- Тъкмо се чудех, кой ще ми помогне. Трябва ми някой който да подложи, този прът под скалата, за да мога да я преместя и освободя пътеката.
-Ами ще ти помогна, Мецо. Само, че сега съм зает с по-важна работа. Имам Мисия, а не зная каква е. Когато я открия, ще се върна да ги помогна.
Продължил Заекът по пътеката, а насреща му Лъва. Тича запъхтян и уплашен.
-Тъкмо ти ми трябваш ,Зайо. Ловци са влезли в гората, та тичам да предупредя другите животни. Ти си по-бърз от мен. Тръгни в ляво и предупреди Сърната и Глигана, а аз ще кажа на другите.
-Съжалявам, но не мога.- намръщил се Заекът.- Имам Мисия и то много важна. Когато разбера каква е, ще помогна, но сега съм зает.
След това Заекът, завил надясно и продължил разходката си, заобикаляйки ловците. Само, че кучетата го надушили и го подгонили.
Забравил заекът за Мисията си и хукнал напосоки през храстите. Изпокъсал си кожухчето, но кучетата не го оставяли. С последни сили се добрал до бърлогата на Лисицата. Тя била успяла вече да се прибери и здраво да залости вратата.
-Отвори ми, Лисо и ме скрий от кучетата. Моля те, по-бързо, че са по петите ми.
-Ами не зная, Зайо, хич не ми се отваря.- обадила се отвътре Лисицата.- Чух, че си имал Мисия и то важна. Още не си я открил и се чудя, дали пък тя не те е намерила. Ако Мисията ти е да загинеш в зъбите на кучетата, за да спасиш другите, коя съм аз, че да преча на съдбата? Освен това, току що разбрах, че и аз имам Мисия. Не е като твоята, но е важна за мен. Мисията ми е да спася моето кожухче.
Заекът побягнал отново, преследван от кучетата. Успял да ги излъже и да се спаси, а след това се прибрал в къщи и дълго не излизал. Повече никога не споменал за мисията си и когато имало нужда от помощ я давал на всеки.
Само, че призваните с Мисия, никога не се свършват. Някои не успяват да я намерят цял живот, но не се отказват. Престижно е и удобно.

.