Изпитание за любовта

Преди много, много време някъде накрай света живяла една девойка. Не била принцеса, нито дори мечтаела да е такава. Дори в онези времена не всяка девойка била принцеса, и не всеки момък бил принц.
Нашата девойка била съвсем обикновена. Дори не била най-красивата или най-умната в малкото селце, където живеела.
Селцето било забравено от всички място, дълбоко в дебрите на вековна гора. Жителите му от както се помнели живеели непретенциозно и просто. Не ламтели за много, а били благодарни за това, което имал. Гората им давала всичко необходимо, за беден но спокоен живот.
Девойката растяла с всеки миг и един ден се превърнала в млада жена. Погледът и започнал да се задържа на младежите, а и те не били безразлични. Не след дълго един от тях спечелил сърцето и.
Не бил красавец, но бил с добро сърце и работлив.
Имало и нещо, в което бил по-добър от всички други. В стрелбата с лък, нямало кой да го победи. Независимо каква била целта, независимо от разстоянието, стрелите му никога не пропускали. Веднъж пуснати от лъка му, не се отклонявали и на косъм. Нямало цел, която да пропусне и печелел всички състезания по стрелба.
Славата му дори напуснала гората и стигнала до столицата на Царството.
Не след дълго в селцето пристигнал един принц със свитата си. Бил любител на стрелбата с лък и досега никой, не бил успял да го победи. Искал да премери сили в състезание, защото не можел да допусне някакъв беден горянин, да е по-добър стрелец от него.
Само, че този път не успял да победи. Правели състезание след състезание, но никога нямало победител. И двамата били превъзходни стрелци, каквито рядко се срещат и каквито и изпитания да измисляли, резултатът все бил равен.
Минал месец без резултат. Принцът започнал да нервничи, но не се отказвал. Искало му се да напусне това скучно място и да се върне в столицата, но гордостта не му позволявала.
Една вечер разхождайки се за да убие скуката, срещнал девойката. Срещнал я и се влюбил.
Тя обичала бедния момък, но коя жена може да остане безразлична към ухажването на принц? Объркала се, по цели нощи не спяла, но не можела да реши, на кого е сърцето и.
Времето минавало, но настъпила промяна. Всеки ден имало ново състезание с лък между принца и момъка, но докато преди те преминавали спокойно, сега двамата се гледали на кръв. Между тях имало нещо много повече, от лъка, стрелите и целта.
Един ден се хванали за гушата. Скоро към боя се присъединили и приятелите на момъка и свитата на принца. Само по чудо нямало жертви.
Още същата вечер, старците в селото се събрали на съвет. Трябвало да намерят начин да решат нещата те, щом другите не можели. Доста спорили и умували, но накрая взели решение.
Девойката щяла да бъде на този, който победи в стрелбата с лък. Само, че не състезание както досегашните, а състезание със особени правила. Целта щяла да бъде една ябълка, върху главата на девойката. Който от двамата уцелел ябълката, той щял да бъде победител.
Двамата стрелци се засмели, защото това било цел, достойна за дете, но нямало как да откажат.
На следващия ден, двамата застанали един до друг с лъковете си. Пред тях до едно дърво, стояла девойката с ябълка върху главата. Била спокойна и дори се усмихвала, но ръцете и на двамата стрелци се разтреперили. След сигнала вдигнали лъковете, но дълго никой не пускал стрелата.
След това момъкът хвърлил лъка на земята, обърнал се и с наведена глава си тръгнал. Принцът пуснал своята стрела. Тя полетяла и било толкова тихо, че всички чули свистенето и. Чул се звън на счупено стъкло и девойката изчезнала. Вместо нея старците били сложили огледало, което стрелата счупила.
Вече имало победител. Не в състезанието, а в изпитанието за любовта.
После имало сватба. Три дни всички яли, пили и се веселили, както в приказките. Само принцът не бил там, но в някои приказки те са излишни.

.