В едно далечно царство, някъде накрай света, живял един принц. Бил единствен наследник на трона и когато пораснал, родителите му решили да потърсят подходяща принцеса за него. Царството било богато и желаещи принцеси имало много, а изборът бил труден.Когато се разчуло, от далечни страни пристигнали пратеници на известни и неизвестни владетели. Всеки от тях, идвал с предложение за брак и съюз. Всеки хвалел своята принцеса и носел портрет нарисуват от най-добрите художници на света.
Царят и царицата се видели в чудо. Колкото и да умували, не могли да изберат най-подходящата принцеса. Решили да поканят всички принцеси на гости в двореца и на място да изберат най-подходящата. Посъветвали се със своите съветници и определили списък с изпитания и критерии, за да определят най-добрата.
Принцесите пристигнали и още първата вечер Царицата провела първия тест. Като малка била прочела една приказка, която запомнила и решила да започне с изпитанието описано в нея. Вечерта преди да изпрати принцесите по спалните им, обиколила всички легла и поставила под завивките по едно грахово зърно. Не мигнала цяла нощ, но сутринта за нейна изненада нито едно принцеса не се оплакала.
Тогава Царят поел нещата в свои ръце и организирал голям бал. Спомнил си за друга приказка и решил да изпробва и нея.
Принцесите се явили на бала в блестящи тоалети и дори това, че художниците доста били разкрасили потретите им, не развалило настроението. Всяка владеела стъпките на танците до съвършенство, дори и най-сложните. Принцът танцувал с всяка от тях и в края на вечерта едва се държал на краката си.
Царят с нетърпение чакал дванадесетия час. Според приказката, която помнел, една от принцесите трябвало да избяга и да загуби пантофката си. После с пантофката, която ставала само на нейния крак, щели да я намерят. Само, че часовете минавали един след друг и балът продължил до сутринта, а никоя принцеса не избягала.
В следващите дни Царят и Царицата, проверявали какво могат принцесите. Изпитвали ги, как могат да пеят и да рисуват. Изпитвали ги, какво знаят за литературата, математиката и управлението на царството. Изпитвали ги и как могат да готвят и Царят бил очарован от уменията им. Някои принцеси отпаднали, но за съжаление, нито една не се откроила над другите.
Докато Царят и Царицата се мъчили с подбора, Принцът прекарвал времето си в разходки в градината, без да се интересува от подбора.
Минал цял месец, а нямало резултат. Тогава Царят и Царицата решили да предоставят инициативата на самите принцеси. Всяка от тях трябвало да аргументира, защо точно тя е най-достойната. Трябвало и да опиша, какво би правила за принца, ако бъдела избрана.
В тронната зала, принцесите влизали една след друга. Покланяли се на Царя и царицата, усмихвали се на принца и започвали да изброяват предимствата си.
Една обещавала, че цял живот ще му пее. Втора изреждала всички ястия, които щяла да приготвя лично за принца. Трета се хвалела, че сама щяла да препарира ловните трофеи на принца и да почиства доспехите му. Четвърта....
Часовете минавали, а принцесите не свършвали. Царят и царицата понякога задремвали, а принцът тъжно гледал през прозореца и мечтаел за дълга разходка в градината.
Тогава дошъл ред на една дребна непозната принцеса. Тя пристъпила плахо, навела глава и промълвила:
-Аз не зная, какво бих направила за Принца. Зная само, че бих му разрешила да ме обича и бих му отделила цялото място в сърцето си. Само,че преди това той трябва да го заслужи.
След това.... След това нямало сватба, на която всички три дни яли, пили и се веселили. Принцесите заминали па родните си места и всичко свършило.
Всъщност сватба имало, но чак след година. Толкова време трябвало на Принца за да намери път към сърцето на Принцесата, а след това да го спечели.
После... После разбира се имало и сватба, но това е друга приказка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар