Преди много години едно младо лъвче, син на царят на гората, се загубило. Тръгнало на разходка и неусетно излязло от гората. Пред него се открил друг свят- светът на хората. Лъвчето не се поколебало, а смело навлязло в този странен свят. Всичко му изглеждало интересно и вълнуващо и всеки ден научавало нови неща. Опознало и хората. Дребни и слаби зверове, които със силата на мозъка си и с организация покорявали дори природните стихии.След години лъвчето се върнало в родната гора. Старият Цар бил починал и то заело неговото място. Нямало много задължения, но преживяното в света на хората, го изкушило да направи промени. Събрало животните и им обяснило своите планове. Разказало им за чудния свят на хората и за законите, по които живеят:
-Хората са слаби и беззащитни, но заедно са непобедими. Някои казват, че дължат това на мисленето си, но често съм виждал, да правят глупави неща. Затова мисля,че всичко идва от организацията им. Хората създават закони и живеят по тях. Всеки закон е записан и има специални хора, които следят за спазването му. Ако някой наруши закона, го наказват строго. Ще кажете,че и ние си имаме закони, но не е така. Нашите не са записани, а и не са променяни от хиляди години. Светът върви напред и ако искаме да сме в крак с времето, трябва и законите ни да са пропити с духа на промените. Затова от утре, ще започна преглед на всички закони. Ненужните ще премахна, а старите ще обновя, за да са полезни за всички. До седмица ще имате новите закони и от вас остава само да ги спазвате.
След седмица законите били готови и всяко животно в гората получило копие от тях. За да ги чете, знае и помни. За да живее според тях.
Не минала и седмица и зайците отишли при лъва да се оплачат.
-Ваше Величество, в законът е написано, че всеки има право на живот и никой не може да отнема чужд. Защо тогава вълците продължават да ядат зайци?
Лъвът се ядосал и извикал вълците на съд, но те се оправдали със закона. Там било написано, че всеки има право на храна и никой няма право, да го лишава.
Объркал се Лъвът и събрал животните на съвет. Никой не смеел да вземе думата, но всички имали своите забележки. Тогава пристигнал и бухалът, който бил закъснял. Още от вратата, започнал с обясненията.
-Няма грешка! И зайците са прави и вълците. Проблемът не е обаче в закона. Това е основен закон и трябва да се допълни. Трябва да има уточняващи закони за всеки конкретен случай.
-Добре! Ще ги напиша.- съгласил се Лъвът, но се замислил и се отказал.- Не става! Както и да го мисля, не може всички да са доволни. По-лесно ще е да направя отделни закони за зайците, закони за мечките и закони за вълците.
-Това добре, но каква ще е разликата с времето, когато нямахме закони?- попитали животните.
Лъвът се замислил отново, после махнал с лапа и отменил всички нови закони. В гората нямало нужда от тях. Тук си имало стари неписани, но спазвани от всички закони.
Там някъде зад девет планини в десета има една стара гора. Там времето е спряло, а човешки крак никога не е стъпвал. Под гъстата плетеница от клоните, денем и нощем животът не спира. Хиляди горски създания, живеят по своите просто правила, създадени незнайно кога и от кого. Те не се променят никога и всяко животно още от раждането си, ги знае, защото те са неговата същност. Без тях никой не би оцелял и дори самата гора, би загинала отдавна.
Тези правила не са записани никъде и никога няма да бъдат записани. Няма нужда, както и никое животно не изпитва нужда, да ги променя. Просто живее с тях. Добри или лоши, всички знаят, че това са законите на гората и се подчиняват без да питат.
Дали ще е добре, ако и ние оставим само тези закони, а???
ОтговорИзтриванеА може би да се ограничим само до законите на глутницата?
Както винаги страхотна приказка. Добре, че лъва се отказа нормативните чудесии :)))
ОтговорИзтриване@ivo_isa , напоследък се замислих как се правят човешките закони. В някои страни се правят още от един човек, или група за всички, в останалите се правят чрез така наречената представителна демокрация. При нея всъщност няма представителност. Например в момента за България законите са правят от хора излъчени едва от 20% от имащите право на глас. Има и трети, но не е практичен- за директно участие на всички, но тогава не виждам как ще се стигне до разбирателство. Ами за приказката си мисля, че понякога е по-добре без никакви закони, отколкото такива написани от някой, който си няма представа от живота на хората. Но това е дълга тема. А законите на глутницата винаги са били в действие, за съжаление.
ОтговорИзтриване@tcvetelinka ,благодаря!Засега се е отказал, но утре може да промени решението си. Ще видим.
За всеки въпрос - референдум и гласуване по интернет. Защо не.
ОтговорИзтриванеПоздрави, Влади! Много хубава приказка:)
Писани или не, без закони не става :)
ОтговорИзтриване@Zvetanka Shahanska, не зная само дали ако е така ще са по-справедливи. Има и нещо друго- при такива ситуации е важно и кой подготвя законите и в каква форма ги поднася за гласуване.
ОтговорИзтриване@Емо, ни става:). Има обаче нещо друго- над определен обем, законите не не са за хората, а заради самите закони.Освен адвокатите днес, май няма друг който познава всичко написано, но сме длъжни да ги спазваме.