Великаните и принцесата

Някога, много отдавна, когато хората още ги нямало, Земята се владеела от Великаните. Те приличали на днешните хора, но били огромни. Самите те не осъзнавали, че са Великани. Не знаели, че са огромни, защото нямало с кого да се сравнят.
Били работливи и добродушни. Денят им преминавал в труд за прехраната, а за един великан трябва доста храна. Още от ранни зори всички заедно отивали на полето и се завръщали по тъмно. Вечер, когато се събирали край огъня душите им се отпускали. Тогава пеели, танцували и разказвали чудни стари истории.
Великаните нямали царство. Нямали царе и владетели, защото такива не им били нужни, а и никой великан не би направил нещо по волята на друг.
Един ден, когато се връщали от полето, един от великаните видял в тревата нещо малко и блестящо. Навел се да го разгледа и ахнал. Малкото блестящо нещо, било човешко същество. Изключително малка и крехка жена, облечена в блестяща рокля.
Великанът внимателно, я поставил в шепата си и изтичал да я покаже на другите. Всички се възхитили от гледката и всеки от великаните искал да подържи крехкото създание в ръка.
-Хей! - чули те тънък гласец. - Аз не съм играчка и нямате право да се отнасяте така с мен! Как смеете да мачкате новата ми рокля с тези огромни груби лапи? Пуснете ме веднага!
Великаните се стреснали и внимателно оставили малкото чудо на земята.
-Извинявай!- обадил се най-възрастният от тях.- Не искаме да ти сторим лошо, но не сме виждали друго същество като теб. Кой си ти? Какво си?
-Грубияни! Аз не съм Какво! Аз съм Принцеса! Никой няма право, да говори с мен на ти. Освен това стойте по далеч. Мразя миризмата на чесън, а вие най-вероятно се храните само с това.
-Извинявай, Принцесо! Тоест извинявайте, но не сме искали да Ви нараним, нито да Ви обидим.- смутили се великаните.- Само, че за нас сте нещо непознато. Никога не сме виждали Принцеса. А какво е Принцеса?
-Глупаци!- троснала се Принцесата.- Как може да не знаете, какво е Принцеса? Принцесата е най- прекрасното нещо на света. Тя е най-красивата, най-умната, най-добрата. Пее и танцува най-добре от всички и сърцето и тръпне в очакване на нейния Принц.
-Какво е Принц? - продължили да разпитват великаните.
-Ох! - троснала се Принцесата.- Принцовете са хубави младежи, които не правят нищо, в очакване да дойде времето, когато ще станат Царе. Понякога не са нито умни, нито красиви, но за нас Принцесите те са нужни, защото само ако се оженим за тях, можем да бъдем Царици някой ден.
-Извинете ни, Принцесо, но какво е Цар? Ами Царица?
-И това ли не знаете? Царя и Царицата са хора, които владеят царства. Владеят всичко в пределите на царството и всички са длъжни да им се подчиняват. Живеят в красив дворец и по цял ден се разхождат в градината, сред прекрасни цветя. Всяка вечер организират бал, където танцуват до зори. Когато не са заети с разходките и баловете издават заповеди на поданиците си.
-Ами кога Царят и Царицата обработват нивите си? Кога намират време, да почистят домовете си, или да приготвят храната си?
-Леле, какви сте застреляни!- хванала се за главата Принцесата.-Царя и Царицата нищо не правят сами. Поданиците им ги хранят и се грижат за тях. Те само заповядват и всеки е длъжен да изпълнява заповедите им. Ох! Защо ли ви обяснявам? Диваци, като вас нищо няма да разберат, а моят Принц сигурно ме чака у дома.
Принцесата дори не се сбогувала, а вдигнала полите на роклята си и се втурнала по посока на залеза.
Великаните дълго мълчали, опитващи се да я проследят с поглед.
-Знаете ли какво?- промълвила една великанка.- Мисля, че и аз съм Принцеса.
-Аз пък съм твоя Принц! - поел ръката и един русоляв гигант.
-Добре! - съгласила се великанката- А кога ще станем Цар и Царица? Кога няма да работим нищо?
-Може още от утре!- обещал избраникът ѝ, но се намесили и другите.
Всеки великан искал да бъде Принц, а всяка великанка Принцеса. Спорили до сутринта и накрая решили, че всъщност спорът е излишен. За да не се карат повече, се разбрали от този ден всички великани, които не били женени, да бъдат Принцове. Неомъжените великанки, ставали Принцеси, а семейните по право били Цар и Царица. Така и не уточнили, на кого ще заповядват Царят и Царицата, но това не било важно.
Някога, много отдавна, когато хората още ги нямало, Земята се владеела от Великаните....

3 коментара:

  1. :D Правилно! За да има ред, трябва да се уточни йерархията!

    ОтговорИзтриване
  2. Бре а кой ще изпълнява :) То където мине човек трева никне ли :)

    ОтговорИзтриване
  3. @Gloxy-Floxy, да ама всеки иска да е отгоре:)
    @Руми, за разлика от великаните, хората винаги намират, някой да работи вместо тях.Винаги има желаещи да станат царе или царици.

    ОтговорИзтриване