Момче за бой

Бях забравил, че когато за първи път четох Принцът и просякът, там беше описана една странна професия. В онези времена принцът на Англия е имал в свитата си Момче за бой. Ако поведението на височайшата особа не било образцово, вместо него наказанието отнасяло момчето за бой.
От днешна гледна точка, можем да си помислим, че това е било с възпитателна цел. Виждайки страданията на момчето за бой, принцовете би трябвало да изпитат вина. Само, че причината е доста по-тривиална. Тялото на престолонаследника е било неприкосновено и всеки дръзнал да го докосне, би завършил на бесилото.
Предполагам, че в онези времена това си е било добра професия. Друг е въпросът, дали е имало някакъв ефект. Всъщност е имало, но не за принцовете. Възпитателите му са имали, на кого да изливат гнева си. Как да го направят по-добре, ако не с бой върху някой, който не може да им отвърне?
Боят тогава е бил основно възпитателно средство, а и днес много хора вярват, че е така. Всъщност резултатите по-често са обратните, но истинската причина, не е загриженост за възпитанието на малките. Агресията е по-скоро за решаване на проблемите на насилника. За много хора, това е начин да се разтоварят, изливайки гнева си върху някой беззащитен.
Когато някой е недоволен от себе си или съдбата, често търси вината в другите. Или пък виновникът по една или друга причина, е недосегаем и тогава, агресията се излива върху някой друг. Момчета за бой има на всяка крачка и винаги се намират под ръка.
Преди години четох за експеримент в японски фирми. В коридорите били поставени чучела на ръководителите, върху които служителите, можели да изливат свободно гнева си.
Не зная дали лекуването на агресия, чрез освобождаването и е лечение, но за България например, този метод е неприложим. Най-вероятно пред чучулата биха се натрупали букети с цветя, а някои служители, всяка сутрин и вечер, биха докладвали, кой и как се е държал в близост до идолите.
Напоследък в някои фирми, се правят и фитнес зали, близо до работните места. Това е по-полезно, но не решава напълно нещата. Все още по-разпространено е, когато на някой му е криво, да си го изкарва на първото попаднало пред погледа му „момче за бой“.
Сигурно и вие сте били някога такова „момче“. Не е задължително „боят“ да е физически. Днес сме цивилизовани и думите заместват тоягата, но нещата са същите.
Ами „момчетата за бой“? Какво мислят и чувстват?
Има ли значение? Те са просто „момчета за бой“. Няма значение, какво чувстват и мислят. Така е било някога, така е и сега.