Момче за бой

Бях забравил, че когато за първи път четох Принцът и просякът, там беше описана една странна професия. В онези времена принцът на Англия е имал в свитата си Момче за бой. Ако поведението на височайшата особа не било образцово, вместо него наказанието отнасяло момчето за бой.
От днешна гледна точка, можем да си помислим, че това е било с възпитателна цел. Виждайки страданията на момчето за бой, принцовете би трябвало да изпитат вина. Само, че причината е доста по-тривиална. Тялото на престолонаследника е било неприкосновено и всеки дръзнал да го докосне, би завършил на бесилото.
Предполагам, че в онези времена това си е било добра професия. Друг е въпросът, дали е имало някакъв ефект. Всъщност е имало, но не за принцовете. Възпитателите му са имали, на кого да изливат гнева си. Как да го направят по-добре, ако не с бой върху някой, който не може да им отвърне?
Боят тогава е бил основно възпитателно средство, а и днес много хора вярват, че е така. Всъщност резултатите по-често са обратните, но истинската причина, не е загриженост за възпитанието на малките. Агресията е по-скоро за решаване на проблемите на насилника. За много хора, това е начин да се разтоварят, изливайки гнева си върху някой беззащитен.
Когато някой е недоволен от себе си или съдбата, често търси вината в другите. Или пък виновникът по една или друга причина, е недосегаем и тогава, агресията се излива върху някой друг. Момчета за бой има на всяка крачка и винаги се намират под ръка.
Преди години четох за експеримент в японски фирми. В коридорите били поставени чучела на ръководителите, върху които служителите, можели да изливат свободно гнева си.
Не зная дали лекуването на агресия, чрез освобождаването и е лечение, но за България например, този метод е неприложим. Най-вероятно пред чучулата биха се натрупали букети с цветя, а някои служители, всяка сутрин и вечер, биха докладвали, кой и как се е държал в близост до идолите.
Напоследък в някои фирми, се правят и фитнес зали, близо до работните места. Това е по-полезно, но не решава напълно нещата. Все още по-разпространено е, когато на някой му е криво, да си го изкарва на първото попаднало пред погледа му „момче за бой“.
Сигурно и вие сте били някога такова „момче“. Не е задължително „боят“ да е физически. Днес сме цивилизовани и думите заместват тоягата, но нещата са същите.
Ами „момчетата за бой“? Какво мислят и чувстват?
Има ли значение? Те са просто „момчета за бой“. Няма значение, какво чувстват и мислят. Така е било някога, така е и сега.

7 коментара:

  1. Надали има човек, който да не е бил в тази роля, но по-лошото е, че нещата и занапред ще си останат същите :(

    ОтговорИзтриване
  2. телесните наказания официално останаха в миналото - доколко е добре това не мога да преценя, мен телесно не са ме наказвали и не мога да усетя разликата от личен опит.

    още нещо - не ми е приятно да удрям хора, все пак това е един доста близък контакт и бих си го позволила само с близки хора, а пък тях си ги обичам.

    сложен въпрос...

    иначе е често разпространено у нас някой да се "разтоварва" за сметка на другите, което пък си е лоша хигиена. гнус ме е да съм свидетел на подобен акт и побеснявам, ако някой го пробва върху мен.

    хубава тема...

    ОтговорИзтриване
  3. @Vasilisa, на всеки се е случвало, но зависи и от нас, как ще реагираме.
    @Aria , аз не приемам повече, когато жертвата е някой друг. Никога не съм разбирал поведението, да си го изкараш на друг за свои неудачи или проблеми.

    ОтговорИзтриване
  4. Истината е обаче, че ако реагираш така както би трябвало може какво ли още не да ти се стовари отгоре, въпроса е дали ще поемеш риска и ще се защитиш или ще мълчиш и ще позволиш това да се случва отново и отново. Тъй като аз съм от тези дето се защитават и не си мълчат, сега се опитват по какъв ли не начин да ми вгорчават живота.

    ОтговорИзтриване
  5. АМи, живеем в XXI век, все пак. Посегателства, саморазправи и други производни, на този етап са немислими. А това, че някой си го изкарва на друг - тези хора страдат много (след това), все едно са си го изкарали в/у себе си, но не го разбират. И това е проблем!

    ОтговорИзтриване
  6. Хубава тема. Въпреки че се смята, че боят е отживелица във възпитателният процес, той е редовна практика и до днес в много семейства. За това държавата ни е пълна с психопати и емоционално обременени личности..

    ОтговорИзтриване
  7. Владо, много интересна тема. Истината е, че и сега много често се случва някои да отнесе наказанието, предназначено за друг. Обикновено обаче това не води до чувство за вина на първия, а по-скоро до усещане за власт и безнаказаност и някаква нездрава радост :(

    ОтговорИзтриване