Сестри

В далечни времена, на един остров в средата на морето, се родила прекрасна принцеса. За нейното раждане дошли вълни от всички краища на света. Всяка от тях носела най-доброто от мястото, където се родила. Имало вълни от топлия Юг, от загадъчния Изток, от ледения Север и рационалния Запад. Боговете на морета и океани ги изпратили, като свои посланици за важното събитие. Всяко от тях носила несметни дарове за новородената принцеса.
Островът бил огромен, с прекрасен климат и плодородна земя. Жителите му били работливи и славата им се носела из цялата земя. Дори могъщите жители на Антлантида, разказвали легенди за тези земи и често идвали да се възхищават и учат.
Владетели на този остров били цар и царица, които дълго време нямали деца. Хората ги обичали и се молели на боговете да ги дарят с наследници, но дълги години молитвите им не били чути.
Когато накрая се родила малката принцеса, настъпила радост не само на острова, но и вестта се разнесла по целия свят.
Малката Принцеса получила любовта на всички и разговорите за нея били основна тема всеки ден. Всяко нейно движение, било повод за дълго разискване, а усмихнела ли се, сякаш слънце засиявало в душите на всички. Заплачела ли, хиляди хора не заспивали и изпитвали мъка. Каквото и да поискала малката Принцеса и се давало на мига и дори се опитвали да разгадаят и неизречените и желания.
Принцесата свикнала да получава всичко. Свикнала, че думата и е закон. Свикнала на за всяко нейно желание, да се явяват хиляди, готови да го изпълнят.
Една година по-късно Царят и Царицата се сдобили с още една дъщеря. Раждането и минало незабелязано, защото всички погледи били приковани в Принцесата. Често дори родителите и я забравяли, а извън пределите на острова никой не я познавал.
Забравено от всички, малката сестра по цял ден обикаляла сама острова. Познавала всяко негово кътче и залив. Познавала и хората. Вслушвала се в проблемите им, радвала се с тях и споделяла мъката им.
Един ден щастието обърнало гръб на острова. Земята се разтърсила и огромни пукнатини я разцепили. След това морето се надигнало и стоварило цялата си мощ върху сушата. Когато вълните се отдръпнали от острова било останало само късче.
Повечето жители били отнесени, а от сградите не бил останал и камък.
Царското семейство оцеляло, но вече нямало нищо. Дворците и богатствата им били погълнати от стихията.
Натоварили на корабите, които оцелели всичко, което им било останало. Взели и най-добрите воѝни, съветници и слуги и отплавали от острова. Никой не забелязал, че малката дъщеря на царя не била на корабите. Дали я забравили, или тя не пожелала да замине, никой не разбрал.
Корабите дълго плавили, но накрая намерили чуден остров. Приличал на старата им родина. Бил голям, с чуден климат и плодородна земя. Заселили се там и скоро, морските вълни и ветрове, разнесли вестта из цялата земя.
На стария остров били останали малко хора. Били загубили всичко и дори желанието си за живот. Чувствали се изоставени от всички и били изумени, когато видели малката принцеса сред тях. Тя понасяла несгодите с тях, изпитвала тяхната мъка. Всеки ден бил изпитание и борба. Островът не бил вече прекрасното място, но ден след ден хората извоювали от стихиите нови неща.
След година били уредили живота си. Не бил както преди, но имали всичко, от което се нуждаели. Имали най-важното- техният остров.
Един ден на морето се показали кораби. Царят се завръщал за да види, какво е останало от старото му царство. Изненадал се, че островът не е пуст и мъртъв и се зарадвал, когато сред хората видял и дъщеря си. Прегърнал я и поискал да я отведе със себе си, но тя отказала. На малкото парче земя, бил нейният дом.
Царят настоявал дълго, но без успех. Тогава наредил да свалят всичко ценно от корабите, събрал жителите на острова и им казал, че от този ден Принцесата ще бъде Царица на този остров.
Хората се зарадвали, защото обичали своята принцеса, но тя се отказала от всичко.
-Нямам нужда от злато и скъпоценности. Нямам нужда от никакви богатства, затова нека от тях се ползват всички тук. А за царица... Този остров няма нужда от Царица. Имаме нужда само от хора със сърца. Истински хора, като тези, които останаха тук.
Така свършва приказката. Ами какво станало с другата принцеса?
Наистина ли някого го интересува?