Клошар

Никой не знаеше годините му, нито откога беше в бизнеса. Дори и името му не знаеха. Знаеха само, че винаги доставяше желаната стока и не взимаше скъпо. Идваше в града един път месечно, продаваше стоката и отново изчезваше.
Казваха, че е богат. Много богат, но никой не знаеше къде отиват парите му. Някои казваха, че ги заравя в земята. Други шушукаха, че играе комар, а трети твърдяха, че си пада по новите наркотици. Всъщност нямаше значение. Важното беше, че изпълняваше всяка поръчка.
Той беше клошар. Беше най-добрият клошар.

Събуди се преди първите слънчеви лъчи да озарят небето. Дори и в този ранен час, жегата изгаряше дробовете. Прокара език по напуканите си устни и се загледа в причудливите силуети на купищата боклуци наоколо. Бяха навсякъде и никой не се интересуваше от тях. Не струваха и пукната пара, защото много по-евтино беше да се вземе нещо ново. Старите боклуци се се трупаха, и трупаха и много хора се препитаваха да ровят в тях.
Не всеки ставаше за тази работа. Нужен беше нюх, защото цените неща не се намираха лесно. Не се виждаха с просто око и съществуваха много фалшификати. Находищата се изчерпваха и трябваше да се обикаля дълго, а клиентите ставаха все по капризни.
Никой не искаше неща втора употреба, а нови нямаше. Древните бяха имали лошия навик да износват чувствата си. Много рядко се се намираха неупотребявани и то основно от тези, които днес не се търсеха.
Стана разкърши снага и преметна стария чувал на гърба. Отново имаше специална поръчка, а срокът наближаваше. Знаеше едно място, където все още можеше да се намерят стари и запазени чувства. Не знаеше откъде се взимат, защото колкото и пъти да проверяваше мястото, само след седмица откриваше нещо ново. Днес също не остана разочарован. Първото, което откри накара очите му да заблестят. Намери едно Самочувствие от преди хиляди години. Наистина малко напукано и покрито с бръчките на времето, но сто процента истинско. Ако го залепеше и почистеше, щеше да намери доста желаещи за него. Постави го в чувала и продължи напред. Подритна една любов, а после друга. Смачкани и изсушени, изразходвани напълно. Никой не даваше и пукната пара за такива. Древните ги бяха имали в излишък. Понякога се намираха и нови, неупотребявани, но и за тях днес нямаше пазар.
Избърса потта от челото си и продължи да се рови. Чувалът му бавно се пълнеше и започваше да тежи. Намери ярост и няколко чудесни образци на омраза. Вървяха добре и винаги имаше клиенти за тях, но днес търсеше друго.
Когато вдигна очи, слънцето вече се скриваше зад хоризонта и всичко наоколо беше обагрено в червено. Скоро и последните лъчи изчезнаха. Небето се изпълни с милиони звезди, но долу мракът беше непрогледен.
Клошарят въздъхна и потърси място за спане. Отпусна се направо върху топлата земя и се загледа в небето. Звездите бяха замръзнали неподвижно.
Затвори очи, но тогава през миглите му проникна светлина. Сякаш една малка звезда се беше откъснала от небето и застанала над него. Отвори очи и бавно протегна ръка, докато светлината докосна дланта му. Внимателно затвори пръсти, извади малка метална кутийка и прибра звездата там. Усмихна се, подложи ръка под главата и повика съня.
Отново беше намерил каквото търсеше. Никой друг освен него, не можеше да достави Щастие. В света имаше само няколко души, които притежаваха такова. Държаха го в масивни трезори и само на големите празници, го изваждаха за да му се любуват.
И този път изпълни поръчката и клиентът щеше да е доволен. Можеше и да даде бонус, а парите бяха важни.
Един ден, щеше да има достатъчно, за да се оттегли на някой от малките острови на Юг. Там все още нямаше планини от боклуци и можеше по цял ден да ходиш бос върху истинска трева. Тогава щеше да има и своя частица щастие. Беше я открил още преди години и лежеше заровена на тайно място в очакване на ДЕНЯ.
Скоро щеше да има парите. Дотогава той беше само един клошар. Беше най-добрият клошар.