Някога, когато хората още вярвали във вълшебствата, в една далечна страна живеела красива принцеса. Растяла щастлива и безгрижна и по цял ден играела в градината на двореца. Царството било малко и бедно и градината не била пълна с чудни екзотични цветя. Била най-обикновена цветна градина. Цветята, храстите и дърветата в нея, можели да се видят на хиляди други места, но за Принцесата градината била неповторима. Може би защото била нейната градина, или заради тайната, която знаела само Принцесата.В края на градината, в стария люляков храст живеела фея. Истинска фея и то не обикновена, а Феята на всички Люляци. Била стара. Много стара и знаела хиляди истории за древни времена, за принцове и принцеси, за зли магьосници и смели герои.
Феята не се показвала на всеки, но на Принцесата имала доверие. Често прекарвали по цял ден в приказки, а понякога феята се включвала в детските игри. Принцесата научила много от феята и винаги когато имала проблем, отивала за съвет при нея.
Годините минавали и Принцесата пораснала. Дошло време да си намери Принц. Много принцове поискали ръката ѝ, но Принцесата чакала своя принц и един ден той пристигнал. Пристигнал на бял кон, но дири да яздел камила, тя пак щяла да го познае. Не бил красавец, не бил от богато и могъщо царство, но Принцесата се влюбила в него от пръв поглед.
Принцът също се влюбил в Принцесата и приказката трябвало да свърши щастливо. Само, че не станало точно така.
Принцът имал един недостатък. Обичал да отлага нещата от днес за утре. Харесвал Принцесата и всеки ден падал в краката ѝ, но не бързал да поиска ръката ѝ. Минавали месеците и се изтърколила година, но той все отлагал важната стъпка.
Принцесата чакала, чакала и чакала. След станала тъжна, а после се ядосала, но нямало какво да направи. Принцът изпълнявал всичките и желания, освен най-важното, защото тя никога не се осмелила да го каже.
Един пролетен ден Принцесата отишла в градината. Люляковият храст бил отрупан с уханни цветове, а Феята я чакала на пейката до него. Отдавна Принцесата не се била отбивала за приказки, или игри. Била вече голяма и други неща, лежали на сърцето и. Оплакала се тя на Феята от недосетливостта на Принца и поискала съвет.
-Няма нищо по-лесно. -засмяла се Феята.- Поискай от твоя Принц един люляков цвят и всичко ще се нареди.
Принцесата не повярвала. Не разбирала, какво толкова необикновено имало в люляковия цвят. Навсякъде на където погледнела люляците били отрупани с цветове и Принцът просто трябвало да протегне ръка, за да изпълни това ѝ желание.
Все пък на другия ден, Принцесата поискала от своя Принц един люляков Цвят. Принцът обаче се засмял. Прекалено лесна и обикновена била тази задача.
-Принцесо, разбира се, че ще изпълня желанието ти, но искам да направя за теб нещо по-важно и необикновено. Днес е прекрасен ден и можем да отидем на разходка до езерото. Ако имам късмет може да срещнем и Дракон, който да убия и да положа в краката ти. А люляковия цвят, ще ти донеса друг път.
На следващият ден Принцесата напомнила на Принца за желанието си, но той отново намерил по-важни неща. Минала седмица, втора и един ден Принцът намерил време, да откъсне люляков цвят за своята Принцеса. Слязъл в градината и потърсил, но всички люляци били прецъфтели. Тогава скочил на коня и обиколил цялото царство, но никъде не намерил люляков цвят. Трябвало да чака цяла година, за да изпълни нещо толкова обикновено.
Прибрал се с наведена глава в двореца, а там Принцесата отново поискала своя люляков цвят. Принцът се усмихнал, коленичил пред нея и казал:
-Днес е хубав ден, Принцесо. Защо да го пропиляваме за нещо толкова обикновено, като люляков цвят. Вместо това имам нещо друго в предвид. Искаш ли да станеш моя жена? Искаш ли да се оженим още днес?
Този Принц бил досетлив, но колко ли още отлагат нещата за някой друг ден?
Много хубава приказка! Освен всичко е и красива:)Приятен ден, Влади!
ОтговорИзтриване