Добър човек

Някога преди много години в едно далечно царство живял един добър човек. Толкова добър,че в историята не е останало дори името му. Всички го наричали Добрия човек.
Добрият човек никога не правел лоши неща. Нито на хора, нито на животните. Когато вървял по пътищата погледът му бил насочен все надолу, за да не смачка случайно някоя мравка или стръкче трева.
Добрият човек, бил съгласен с всекиго. Дори да имал друго мнение, го запазвал за себе си. Не искал да обиди никого.
Добрият човек живеел в малко царство, а времената били тежки. Навсякъде, на където погледнел, виждал неправда и мъка. По цял ден гледал неправди и мъка, а нощем не можел да заспи до късно. Колкото и да мислел, не можел да направи нищо. Една нощ взел решение, да се махне от царството и да тръгне по белия свят.
Още на разсъмване поел по пътя и когато слънцето огряло, вече бил преминал границите на царството. Колкото и далеч да отивал, все на мъка и нещастие попадал.
Както вървял по пътя и видял разбойник, който обирал пътник. Добрият човек се втурнал на помощ и спасил пътника. Не след дълго дошли стражарите и хванали разбойника.
Пътникът поискал да благодари на спасителя си, но го видял натъжен. Когато го попитал какво го мъчи, добрият човек обяснил, че се тревожи за разбойника.
Спасеният не казал нищо, но като се върнал в селото си, разказал как го се е спасил. Хората поклатили глава и решили, че спасителят е или луд, или много добър човек.
Добрият човек продължил по пътя си. На много хора помогнал, а и се намерили хора, които и на него помагали.
Един ден стигнал до столицата на царството. То се управлявало от жесток цар, за когото живота на хората не струвал пукната пара. Често дори се забавлявал, подлагайки хората на нови изпитания и мъки.
Когато добрият човек влязъл в града, царят бил измислил ново забавление. Стражите му хвърлили на най-оживените места, гърнета пълни със зли оси. Гърнетата се счупили, а осите разярени се нахвърлили върху нищо неподозиращите хора.
От прозорците на двореца, царят гледал как хората бягат и крещят и се прививал от смях. Скоро обаче хората се окопитили. Всеки взел каквото имал подръка и избили осите. Само добрият човек, понесъл безропотно жиленето и не убил нито една оса.
Царят го забелязал от прозореца и се зачудил, но стражите познали странника и обяснили,че това е просто добър човек. Тогава царят решил да се позабавлява и да изпита странника. Наредил да го поканят в двореца, а още щом добрия човек пристъпил прага, насъскал кучето си срещу него.
Добрият човек, не побягнал и не се защитил. Дори хвърлил настрани тоягата, която носел и кучето забило зъби в крака му. Скоро обаче, като видяло,че човека не се защитава, кучето го оставило и легнало в краката му.
Царят се учудил още повече. Приближил се до странника, за да се увери,че е човек от плът и кръв. Решил да го задържи в двореца. Отделил му почетно място, от където чувал и виждал всичко и се забавлявал с мъката му.
На другият ден Царят организирал ново забавление. Този път изпратил хора, които скарали хората на пазара. Скоро на площада пред двореца започнал бой. Царят гледал през прозореца и се превивал от смях. Извикал да доведат и странника и за да се забавлява още повече. Странникът дълго гледал, без да промълви дума. Лицето му останало каменно и царят изненадан се приближил до него, за да разбере, какво става. Тогава тогава странникът протегнал ръка, взел ножа на Царя и го забил в сърцето му.
-Но, защо?- попитал началникът на стражата.- Ти не уби нито една оса , дори не посегна да удариш кучето. Мислехме, че си добър човек, а ти извърши убийство.
-Направих добро! Осите и кучето можеха да навредят само на мен и не осъзнаваха какво правят. Човекът когото убих, е нанесъл вреда на хиляди и щеше да продължи. По-добре да не съм добър човек, отколкото да го оставя да продължи.