Смееш ли да питаш....

„Казва ли ти някой, пък и смее ли човек да пита?“ -реплика на разбойника от филма „ 13-тата годеница на принца“- братя Мормареви

Имало преди много, много години една стара Гора. В Гората живеели различни животни, всяко със своя съдба.
Някои били хищници и господари на Гората. Всявали страх и ужас сред другите животни и думата им била закон.
Други пък били кротки и слаби създания. Животът им бил тежък и всеки миг, можел да завърши по каприз на някой хищник.
Един ден в Гората пристигнал нов жител. Бил малък и на вид слаб, но не проявявал признаци на страх. Не отстъпвал на хищниците и скоро те започнали да се съобразяват с него. Не търпял и неправдите и винаги питал:
-Защо това е така? Кой е виновен за това?
Който имал гузна съвест, винаги се притеснявал, да не би да се появи малкия юнак., защото той не се спирал пред нищо.
В началото, когато дошъл в Гората, някои хищници, заблудени от малкия му ръст, се опитали да го използват за вечеря. Само, че Таралежът, бързо се свивал на топка и бодлите му наказвали натрапника. Нещо повече, когато бил ядосан Таралежът, изправял бодлите си и тръгвал в настъпление. Тогава никой не смеел да застане на пътя му.
Покрай Таралежа и другите малки животни добили смелост. И те посочвали неправди и задавали въпроси. Не само задавали въпроси, но и настоявали за точни отговори. Застанали зад бодливия гръб на Таралежа, те се чувствали смели и сигурни.
Минало време и Гората се променила. Станала по-добро място за живот и дори Лъвът- Царят на Гората, вече не гледал от високо, а отделял внимание и на най- слабите животни.
Една сутрин, важна новина се понесла сред всички в Гората. Лъвът бил извикал Таралежа на лична среща. Това било нечувана чест и никога до сега не се било случвало. Лъвът не бил канил, дори и Мечката, която била втора по ранг в Гората. Горските жители с нетърпение очаквали новини от срещата и гадаели, каква е причината.
Срещата продължила цял ден и завършила, когато всички били заспали. На другия ден, още в ранни зори животните се струпали пред къщата на Таралежа. Чакали дълго, да се покаже, а когато излязъл им се видял малко променен.
-Ежко, какво стана вчера? За какво говорихте с Лъва?
-Ами....- почесал се Таралежът.- Казва ли ти някой, пък и смееш ли да питаш?
Животните се огледали смутено, но продължили с въпросите.
-Ежко, снощи в Гората отново Вълкът е вършил безобразия. Защо си мисли, че може да му се размине?
-Ами....- рекъл Таралежът.- Казва ли ти някой, пък и смееш ли да питаш?
-А Лисицата е изяла Славеят.- продължавали животните. -Според теб, как трябва да я накажем?
-Ами....- прозял се Таралежът.- Казва ли ти някой, пък и смееш ли да питаш?
-Хей, Ежко!- възкликнал Заекът.- Какво е станало с теб?
-Казва ли ти някой....- засмял се Таралежът.- Всъщност приятели, днес съм малко разсеян и за малко да забравя добрата новина. От днес съм вече официално съветник и пръв заместник на Лъва. Защо е избрал мен ли? Ами.... казва ли ти някой, пък и смееш ли да питаш. Важното е единствено, че Лъвът ми се е доверил и трябва да оправдая доверието му!

5 коментара:

  1. Аз не разбрах много от тази приказка, но не смея и да питам (смях)

    ОтговорИзтриване
  2. Кръстю, тъй както я разбирам аз, иде реч за един вариант на "Приказка за стълбата".

    ОтговорИзтриване
  3. То и аз ако стана съветник на лъва кво ще ме еня кой пита и дали смее ха ха ха

    ОтговорИзтриване
  4. доста бърза трансформация. възможно ли е това в реалния живот?

    ОтговорИзтриване
  5. @Кръстю , ставаш за съветник:)
    @gost , и за това, как се изтрива паметта:)
    @Румяна Попова,ами от въпроси не трябва да те е страх. Страхът идва от отговорите :)
    @Aria, да за съжаление. Хората се променят за минути, ако им предложат това, което са искали.

    ОтговорИзтриване