Свободата в Интернет- свобода на словото и авторски права

Вчера писах за две неща, касаещи темата- взаимоотношенията между потребителите и доставчиците на Интернет и взаимоотношенията със сайтовете.
Ако още мислите, че в мрежата сте свободни, нека продължим със свободата на словото. Много хора мислят, че Интернет е идеална среда за това, но не е така.
Първо, винаги съществува автоцензурата, която все пак е личен избор. Много хора вярват, че анонимното сърфиране, ги предпазва от всякакъв вид възможни последици за изразено мнение, но това също е заблуда. Може да се смени IP, което използвате, но остава нещо, което не можете да скриете. Това е вашият компютър, който може да бъде разпознат навсякъде в мрежата.
Лично аз никога не съм делил потребителите на анонимни или не. Самият аз съм бил анонимен блогър, а много от познатите ми също. За мен по-важно е поведението, а ако има разлика в него, в зависимост от това, дали сте анонимен или не, наистина ли вярвате, че сте свободни?
Второ, няма никакъв смисъл дори от най-великото мнение, ако то не достигне до достатъчен брой хора. Тук имате три избора- личен сайт, форумите и социалните мрежи.
За форумите няма да коментирам, защото почти всеки се е сблъсквал с тях.
Личния сайт е най-добрият избор за независима позиция, но пък е най-ограничен от към достигане до повече хора. Дори и най-популярните лични сайтове в България, рядко надминават 2000 посещения на ден, докато големите новинарски сайтове, могат да достигнат и до петдесет или сто хиляди. За нов личен сайт, посещенията обикновено са не повече от петдесетина . В този смисъл информацията и личното мнение в мрежата зависи, не от стойността, а от това къде е публикувана и от финансовите възможности на съответния сайт.
Нещо повече, информацията се филтрира и от търсачките, където пък на първите места излизат, не най-полезните, а най-оптимизираните сайтове или платени реклами.
Можете разбира се да популяризирате сайта си и в социалните мрежи. Само че, там също има ограничения, и скрито или явно цензуриране. Дори да сте перде и да добавяте хиляди приятели във фейса, нямате гаранция, че в един прекрасен ден, фейса няма да сложи ръка на страницата ви. Случвало се е и ще се случва и за напред. Вчера споменах и произволното премахване на профили и се очертава прекрасна картинка за свободни хора. Отново се питам, какъв е смисълът от личното мнение, ако няма кой да го чуе.
Има и още един начин за цензура в мрежата. Знаят го много хора, но рядко някой го споменава. Най-добрият начин, да скриеш една информация, не е да я премахнеш или да преследваш автора ѝ. Много по-лесно е информацията да се „затрупа“ с голям обем по-нова дори и безсмислена. Това не е по силите на отделните потребители, но се практикува всеки ден от новинарските сайтове. За много малко от тях се знае, кой всъщност стои зад тях, но те имат парите и възможностите, да насочват мненията и подбират информацията, печелейки от това.
Стигнах и до авторските права в мрежата. Няма да говоря за филми , музика и правата за тях. Прочетох обаче много неща, с които не съм съгласен. В цялата верига на създаване и реализация на един продукт, авторите са тези, които печелят най-малко. Само че, без тях няма да има продуктите, които харесваме. Не съм съгласен с писанията, че авторите нямат право да печелят от труда си. Защото това е труд, както и да извъртаме нещата. Създава се някакъв продукт, който хората желаят да притежават и тогава се появяват посредниците. Те печелят без да се мръднат пръста. Замисляли ли сте се, че такива печелещи от чужд труд търтеи, са не само държателите на правата, но и хората, които притежават сайтовете за споделяне? Потребителите, които използват услугите на едните или на другите са само пионки в играта за печалби, както и авторите.
Ще завърша с пример за правата на нещата създадени в мрежата. В противоречие с възможностите ѝ, в мрежата се създава малко ново съдържание. Повечето сайтове, които го създават, не печелят и стотинка от това. Нещо повече, съдържанието, което създават е предоставено за свободно ползване. Има някои ограничения, но те не биха притеснили нито един нормален човек. Погледнете тук в долния десен ъгъл. Там са правилата за използване на съдържанието от този блог. Не съм ги поставил там, за да ограничавам някого. Просто ако в един сайт не са поставени такива правила, законно всяко използване може да става единствено с изрично разрешение на собственика.
Повечето блогове имат същите или подобни правила, като единственото ограничение, както виждате е за забрана за използване за комерсиални цели. Аз не печеля от написаните от мен неща и дори някой ден да реша да го направя, нещата тук ще останат свободни. Само че, не съм съгласен, да храня търтеи.Няма значение, дали са добри или лоши, но за мен ще е обидно да ги видя в някой сайт, създаден с единствената цел да се печелят пари. Обидно е и да видиш копиран едно към едно свой текст, под който се мъдри чуждо име или пък пише „намерено някъде в нета“. Цитирането на източника, също не би трябвало да е пречка за нормален човек.
Да, ама не! В последните три години се нагледах на нагло крадене на съдържание. Не за лично ползване, а единствено с цел някой търтей да спечели от сайта си, без да направи нищо смислено. Виждал съм дори копирани цели сайтове, но не съм чул, някой от крадците да е наказан.
Мисля тук да спра. По-цялата верига, няма нито едно място, където правата ни са защитени и сме свободни. Нещата ще стават все по-лоши, защото парите навлизат все повече в мрежата. Те определят какво, кога, къде и как, а там където парите командват, свободата я няма. Затова мисля, че покрай дебатите за АСТА, пропуснахме нещо важно. Пропуснахме да поставим сегашните проблеми и да потърсим решения за тях. Не за проблемите на хората печелещи от мрежата, а проблемите на тези, които я използват.