Подаръците

Един цар имал трима сина. Гордеел се и ги хвалел наляво и дясно. Един от тях щял да бъде следващия владетел на царството, но изборът нямало да е лесен. И тримата растели силни и умни, достойни наследници за трона на баща си.
Докато били малки, принцовете не мислели за трона. Растели заедно, играели и учели, но времето на детството изтекло бързо. Пораснали и въпреки, че се обичали, всеки от тях мечтаел той да е избраникът, който ще заеме трона някой ден.
Не се карали помежду си, но без да усетят прехвърлили напрежението върху стария цар. Всеки от тримата мислел, че баща му отделя повече време за друг от братята му. Всеки от тях мислел, че баща му не го оценява и намирал начин и време, да го каже.
Старият цар се видял в чудо. Всяка минута някой от синовете му бил недоволен. Наистина вече било време да определи наследник, но сърцето му не можело да определи, кой е най-достойният, а разумът отказвал тази задача.
Един ден Царят повикал за съвет един мъдрец. Разказал му за проблемите си и поискал съвет.
-Тримата принцове са чудесни!- казал Царят.- Само че, ако избера един от тях, ще обидя другите, а те също са достойни за трона. И без това тримата всеки ден ме обвиняват, че съм обичал един повече от друг. Не мога да взема решение, затова те моля за съвет и помощ.
-Няма как да взема решението вместо теб!- засмял се мъдрецът.- Ако не можеш да вземеш решението сега, отложи го за година. През това време изпрати принцовете да обиколят света. Да видят далечни страни и да научат нови неща.
-Само че, когато се върнат и взема решението, те пак ще че обвинят. - не се съгласил Царят.- Ще кажат отново, че давам на един повече, отколкото на другите и ще се обидят.
-Щом ти не можеш, да вземеш решение, нека те сами изковат съдбата си. Когато ги изпратиш на път, постави им една задача. Накарай ги да ти донесат за подарък, най-ценното на тази земя. Така решението ще е в техните ръце. Те ще определиш кой подарък е най-ценен и кой ще седне на трона ти, но принцовете няма да имат причина да се сърдят на теб.
Царят се съгласил и изпратил принцовете на път. Тръгнали заедно, но скоро се разделили. Всеки от тях се надавал, че той ще намери най-ценният подарък и се страхувал другите да не го изпреварят.
Върнали се след година. Били обиколили чудни страни и видели много нови неща. Всеки от тях вярвал, че е намерил най- ценното нещо на земята.
Посрещнал ги старият цар. Прегърнал ги, изслушал разказите за пътуването им и поискал да види какво са донесли.
Най-големият принц пристъпил пръв. Бил донесъл огромен диамант, обработен от най-добрите майстори на земята. Блестял по-силно от Слънцето и струвал повече от цялото царство.
-Най-ценното на земята е богатството, тате. - казал той.- Имаш ли го, можеш да си купиш всичко което поискаш.
Вторият принц не донесъл подарък. Довел със себе си стотици майстори, всеки от тях най-добър в своята област. Знаели всичко и можели да направят всичко.
-Най-ценното на земята са хората, тате!- казал той.- Имаш ли подходящите хора, те могат да направят всичко, което ти трябва.
Третият принц не носел нищо. Ръцете му били празни и когато Царят го попитал, защо не носи нищо, той се засмял.
-Не ми е нужно! Обикалях много и търсех упорито най-ценното нещо. Само че, един ден разбрах, че търся напразно в далечни земи. Най-ценното на този свят е тази земя, която виждам наоколо и хората, които са в нея. Не мога да ти го подаря, тате, защото ти го имаш.