Розово фламинго

Животът на розовото Фламинго е розов....
Няма начин да не е такъв. Красиво и елегантно, независимо дали лети или бавно крачи в плитките води, розовото фламинго представлява прекрасна гледка.
-Боже! Прекрасна си, скъпа!- казва сивата Врана, винаги когато я срещне.- Не мога да се нагледам на красотата ти. Цветът на перата ти е, като излязъл под четката на гениален художник. Завиждам ти, да знаеш! Благородно, но ти завиждам. Щастливка!
-Скъпа, днес си невероятна!- възкликва при среща Гъската.- Как докарваш тази осанка? Как успяваш да поддържаш този елегантен силует? Тялото ти е изваяно, от скулптор! Щастлива си ти!
-Невероятно! - чурулика Врабчето.- Вчера гледах прекрасния ти полет. Ех, защо аз нямам твоите крила, за да се издигна до слънцето ! Щастието е кацнало на рамото ти и бих дало всичко, за да съм на твоето място.
-Как го правиш?- примигва Бухалът.- Как успяваш да поддържаш винаги в прекрасна форма, краката и клюнът си? Знаеш ли колко пъти на ден мечтая, да имам като твоите? Щастливка си ти! Носиш щастие, което не е дадено на всеки.
-Така си е!- отговаря на всички розовото Фламинго.- Щастлива съм и животът ми е розов. Розов, като перата ми и прекрасен, както всичко в мен. Да, щастливка съм, защото не правя нищо, а щастието само ме търси. Търси ме и ме намира и няма начин да не е така. Дори и щастието понякога ми завижда, за розовия ми живот.
Така отговаря розовото Фламинго, покланя се грациозно и разперва криле. Полита високо в небето, следвайки невидим път на Юг. Там под лъчите на изгарящото слънце, ще прекара зимата и когато се завърне, всички ще му завиждат отново.
Ще му завиждат за розовия живот, а то ще кима важно и ще се усмихва. Няма да каже на никого, че животът му всъщност не е розов, като перата му. Няма да каже на никого, че прекрасният им цвят се дължи на храната му. Дължи се на безвкусни микроорганизми, които то ненавижда, но няма избор. Само те са в изобилие на мястото, където зимува и никой друг не се интересува от тях.
Розовото Фламинго, няма да каже на никого, че стройното му тяло е не дар от природата, а резултат на лишения. Няма да каже на никого, че силните му и красиви криле изнемогват при дългите прелети. Няма да каже на никого, че прекрасно поддържаните клюн и крака, са оформени не за красота, а са необходимост. Покрити са с твърда броня и само така могат да издържат горещата и агресивна вода в местата, където се храни.
Розовото Фламинго, няма да каже на никого, че животът му е постоянна борба, както на всички други. Борба, в която красотата е безполезна.
Няма да каже на никого! Така де! Дори и да каже, кой би му повярвал. Затова ще кима важно с глава, ще произнася нищо незначещи учтиви думи и ще се усмихва, въпреки всичко.
Защото животът на розовото Фламинго е розов....