Снегът и хората

Вчера се загледах в снега. Не, че имах друг избор, защото той е навсякъде и така ще е поне още месец.
Когато чуем думата сняг, я свързваме обикновено с две неща- студ и красота. Вчера студът си беше на мястото, но красотата я нямаше. Нямаше я в мръсно кафявите улици, оградени от безформени камари заледени буци. Нямаше я по тротоарите и в дворовете, където тесните заледени пътеки, също бяха загубили белия си цвят. Нямаше я дори по покривите на къщите, където бялото беше посивяло.
Все пък намерих красотата в един малък двор на къща, в която от години никой не живее. Снегът беше непокътнат освен криволичещата диря, направена от някоя бездомна котка. Само че, дирята за разлика от човешките следи, не загрозяваше снежната картина, а дори я допълваше.
Май само хората могат да унищожават красотата, където и да я видят. Всъщност красотата не ни вълнува, особено когато нямаме полза от нея. Можем да я унищожим без угризения, ако решим, че ни пречи, а снегът ни пречи. Нарушава ритъма ни на живот, с който сме свикнали, изкарва ни от релсите, по които се движим. Студът, който идва с него не ни оставя на мира. Кара ни да се чувстваме живи, да чувстваме неудобство и болка, защото животът не е само розови сънища.
Снегът ни пречи и се борим с него. Прехвърляме го от място на място, мачкаме го и до ръсим със смес от сол, луга и сгурия. Снегът е част от природните стихии, а хората винаги ги побеждават. Всъщност не винаги, но винаги искат това и правят всичко възможно.
Снегът не е изключение и побеждаваме и него. Поне казваме така, но единственото, което правим е да изразходваме време и енергия, за да унищожим красотата му. Снегът продължава да си е там, но вече не е рисува красиви картини, а се превръща в кална и мръсна каша. След това остава дълго в този вид, за да ни напомня, какво правим всеки ден с красотата около нас. Красотата не е наше дело, но калните улици са наше.
Борим се със снега, но дори не го правим за себе си. Правим го, заради автомобилите си, чиито роби сме станали. Чистим улиците, за да могат да се придвижват те и стоварваме снега на тротоарите, където би трябвало да е нашето място.
Вчера се загледах и в хората. Завили се в дебелите дрехи, пристъпващи внимателно по ледената пързалка, забили поглед в краката си. Дори някой да вдигнеше поглед, не търсеше красотата наоколо, а по-безопасен път. Дали наистина сме победили снега, или е точно обратното?
Знаем, че сме победени, дори да не го признаваме и чакаме търпеливо пролетта, която ще дойде с две хубави неща- топлина и красота. Топлината ще ни радва, само че, за какво ни е и красотата? Ако нямаме полза от нея, ще я унищожим без всякакви угризения. Не само тази, която виждат очите ни, а и тази, която все още се крие някъде дълбоко в човешката душа.
Така де, каква ни е ползата от някаква си красота?
Днес отново заваля сняг. През нощта е успял с тънък слой да скрие грозните ни следи, но това е за кратко. До час-два отново ще превърнем всичко в кал.