Свободата в Интернет – доставчици и сайтове

По темата исках да пиша отдавна, но предполагам, че част от вас ще направят връзка с някои събития от миналите седмици. Много се изписа за ACTA и опитите за въвеждане на ограничения в мрежата. Те НЕ са тема на днешния пост. За съжаление се пропусна и тази възможност за дебат не само за бъдещето, а и за настоящето състояние на правата ни в мрежата и доколко ги имаме. Темата се разми и измести, а върхът беше, човека с джойнта в Народното събрание. Управляващите казаха, че ще се запази досегашното състояние на нещата и всички изръкопляскаха доволни.
Всяка година в мрежата се включват нови хора. Всеки от тях намира в мрежата нещо различно. Един различен свят, без правила и ограничения, където всеки може да прави, каквото поиска. Свободен свят, различен от този, в който живеем. Поне така изглежда.
Само че, за хората, които познават мрежата, използването на думата „свободна“ за нея, не е много удачно. В мрежата има всичко, което има в ежедневието ни. Има контрол, има цензура и ограничения навсякъде и във всичко. Чувството за свобода е измамно. То е породено от безнаказаността ни за някои неща, наказанието за които, не би не се разминало извън нета. Само че, ако един човек не се чувства свободен в нормалния си живот, той не е и в нета, както и да се заблуждава. Можем да не сме доволни от законите, но те както ограничение, могат да бъдат и пречка за свободата ни. Място без закони, които се спазват,не е свободно.
Когато говорим за свобода в мрежата, не бива да ограничаваме разбирането на понятието единствено до споделянето на филми и музика. Всъщност това отдавна вече не е свобода, а просто бизнес, от който собствениците на много сайтове печелят меко казано добре, прехвърляйки отговорността на потребителите си. За съжаление поне 90 % от потребителите се интересуват единствено от игри, филми, музика, картинки и порно. Мрежата е благодатно поле за печалби и много компании го разбраха вече. Нещата се комерсиализират все повече и не потребителите определят съдържанието, а желанието за печалба.
Нека все пак започна по същество.
Човекът Х решава, да види както е това чудо Интернет. Пропускам хардуера и софтуера, който му е нужен, но нека погледнем отношенията с интернет доставчика.
За да има връзка, всеки подписва договор. Това е нормално, но ако прочетете внимателно вашия договор, ще разберете, че той НЕ ви гарантира нищо. В договорите има малки разлики, но са стандартни и няма значение кой е доставчикът. В тях е записана максималната възможна скорост, но няма никаква гаранция за минималната. Наскоро четох, че България е на първите места по скорост на интернет връзката. Ако е взета в предвид заблуждаващата максимална скорост, написана в договорите, може да излезе, че сме и на първо място във Вселената.
Вие може да имате връзка със скорост 0.02 Mbps, при заявена 30 Mbps, но това според доставчика е в реда на нещата. Дори при напълно спиране на нета, НЯМА как да докажете това без участие на доставчика. Имате право само да се оплаквате, но това не е достатъчно. Разбира се, можете да се прехвърлите при друг доставчик, но или трябва да изчакате изтичането на договора, или да платите неустойката, без да сте виновен. При следващия доставчик установявате, че нещата са същите, но пък имате право да се оплаквате колкото искате в нета, когато случайно имате достъп до него. Реално заплащате за услуга, която НЕ получавате и то при условие, че в сектора дори не съществува монопол. Дори да сте бизнес потребител и да претърпите вреди от действието или бездействието на доставчика, това си остава единствено за ваша сметка. Много потребителски организации протестират срещу подобни нарушения в други сфери, но не съм чул някой да протестира и да търси законова промяна срещу рекета на доставчиците.
Човекът Х вече има достъп до мрежата и започва да използва максимално възможностите ѝ. Прави си един или няколко имейла, инсталира скайп за връзка с познатите, създава профили в социалните мрежи и сайтове със съдържание, отговарящо на интересите му.
При всяка регистрация от вас се изискват лични данни и се съгласявате с правилата на определената услуга или сайт. Това на практика е договор, но ако се зачетете, ще видите, че всъщност НЕ притежавате никакви права, а сайта НЕ ви гарантира нищо.
Сайтовете печелят от вашата регистрация и участие, докато вие имате съмнителна полза, но все пак никой не ви кара насила. Стигнем ли до правата ви, картинката си идва на място. Вашите права са общи приказки, Не значещи нищо. Всъщност съдбата и данните ви са в ръцете на анонимен модератор. Във всеки един момент, профилът ви може да бъде закрит от сайта без обяснения. Сайта НЕ носи отговорност , ако навреди на вас или на компютъра ви. Сайта НЯМА да ви защити и НЕ носи отговорност, ако друг потребител по какъвто и да е начин ви навреди.
Типичен пример е Facebook, където профилът ви може да бъде изтрит, дори по анонимен сигнал, на практика без причина. Преди две три седмици обаче, потребител беше използвал лицето на позната за профила си, но въпреки сигналите сайта не направи нищо. Почти нищо не се прави и масовото присъствие на измамници и хакери. Това си е грижа на свободните потребители.
Все по-разпространено става и продаването на имейлите на потребителите на фирми или професионални спамьори. Нещо повече, дори собствениците на сайтове за имейл услуги го правят и няма как да им се потърси сметка.
Стана много дълго, затова утре ще продължа темата с разглеждане на въпросите за свободното мнение и авторските права в мрежата.