-Това е мое!
Детето е притиснало до гърдите си определен предмет и е готово да го защити с целия си арсенал от възможности. Няма значение какъв е предмета, дали служи за нещо и чий е всъщност. Детският инстинкт за притежание работи, без да се съобразява с логика и правила. Всичко попаднало пред погледа на малкия човек, може да бъде такъв обект.
Не са защитени и хората. Притежанието на родителите се разбира от само себе си. Те са просто инструмент за задоволяване на всички потребности и трябва да работят без засечка. Освен тях в категорията „това е мое“, попадат роднини и дори случайни хора, които по някаква причина са станали симпатични на детето.
Действията не се обмислят. Те са инстинктивни и не не се влияят от външния свят и хората в него. Дори опитите на родителите, да намалят собственическото чувство, не винаги дават ефект.
Децата не разбират понятие, като кражба, а актът на присвояване няма нищо общо с това. То е просто начин за опознаване на света и несъзнателно обграждане с предпазна защитна стена.
С възрастта поне външно инстинктът започва да изчезва. Проявленията му са по-редки и ненатрапчиви, но винаги остава.
Възрастните също имат синдромът „това е мое“. Разбира се, те вече се подчиняват на правилата на обществото, в което живеят, но синдромът е в тях. Правят същите неща, като децата, но скришно, или ги маскират зад други понятия.
Правят го с предмети, правят го и с хора, а причините са същите, както децата. Несигурност и опит да се обградят със стена, която да ги защити от външния свят.
Спомням си, как когато бяхме деца ни лъжеха, че един ден хората ще загубят собственическото си поведение. Всичко ще е общо и никой няма да иска повече, отколкото му трябва.
Хубава приказка, но грешна. Не заради това, че онази идеология беше победена от друга, също толкова измислена и фалшива.
Причината е в това, че собственическото чувство може да изчезне само, когато всички хора имат увереност в себе си и сигурност. Може би някой ден, поне в материалната сфера, това ще стане. Само че, няма начин в междуличностните отношения всички да имат увереност и сигурност. Хората винаги ще се чувстват жертви и желанието да притежаваш друг човек, никога няма да изчезне.
Да му мислят истинските жертви. Тези, които някой желае да притежава на всяка цена.
Детето е притиснало до гърдите си определен предмет и е готово да го защити с целия си арсенал от възможности. Няма значение какъв е предмета, дали служи за нещо и чий е всъщност. Детският инстинкт за притежание работи, без да се съобразява с логика и правила. Всичко попаднало пред погледа на малкия човек, може да бъде такъв обект.
Не са защитени и хората. Притежанието на родителите се разбира от само себе си. Те са просто инструмент за задоволяване на всички потребности и трябва да работят без засечка. Освен тях в категорията „това е мое“, попадат роднини и дори случайни хора, които по някаква причина са станали симпатични на детето.
Действията не се обмислят. Те са инстинктивни и не не се влияят от външния свят и хората в него. Дори опитите на родителите, да намалят собственическото чувство, не винаги дават ефект.
Децата не разбират понятие, като кражба, а актът на присвояване няма нищо общо с това. То е просто начин за опознаване на света и несъзнателно обграждане с предпазна защитна стена.
С възрастта поне външно инстинктът започва да изчезва. Проявленията му са по-редки и ненатрапчиви, но винаги остава.
Възрастните също имат синдромът „това е мое“. Разбира се, те вече се подчиняват на правилата на обществото, в което живеят, но синдромът е в тях. Правят същите неща, като децата, но скришно, или ги маскират зад други понятия.
Правят го с предмети, правят го и с хора, а причините са същите, както децата. Несигурност и опит да се обградят със стена, която да ги защити от външния свят.
Спомням си, как когато бяхме деца ни лъжеха, че един ден хората ще загубят собственическото си поведение. Всичко ще е общо и никой няма да иска повече, отколкото му трябва.
Хубава приказка, но грешна. Не заради това, че онази идеология беше победена от друга, също толкова измислена и фалшива.
Причината е в това, че собственическото чувство може да изчезне само, когато всички хора имат увереност в себе си и сигурност. Може би някой ден, поне в материалната сфера, това ще стане. Само че, няма начин в междуличностните отношения всички да имат увереност и сигурност. Хората винаги ще се чувстват жертви и желанието да притежаваш друг човек, никога няма да изчезне.
Да му мислят истинските жертви. Тези, които някой желае да притежава на всяка цена.
тук мечокът е намерил някакво решение за превръщането на едната енергия в друга ;)
ОтговорИзтриванеhttp://www.youtube.com/watch?v=Rp9c0RXU9oU&feature=relmfu
Клипчето е добро попадение, Ясмина. Всъщност цялата поредица е в този дух, но хората често нямат железните нерви на мечока.Преди месец попаднах на поредицата и когато имам време си пускам някой епизод, но този бях пропуснал.
ИзтриванеОбикновено се говори за вродени „качества“. За мен по-точният термин е „вградени“, иначе много неща не могат да се обяснят логично...
ОтговорИзтриванеВсе пак, материалната нужда и зависимост са определящи и за междуличностните отношения, колкото и да отричаме този факт и да се опитваме да изглеждаме по-духовни и извисени някак си. Ако те отпаднат светът ще е драстично по-различен, но...
slavuncho,мисля че си прав. Ако в по-старите времена е важела фразата: Търсете жената!, днес обикновено трябва да търсим интереса. Всъщност, май винаги е било така:)
ИзтриванеПри някой стремежа да получат всичко се запазва до края на живота им-Хитлер, Кадафи...
ОтговорИзтриванеЕмо, тези в допълнение са имали властта, но синдромът е опасен и когато болните я нямат.
Изтриване