Криеница

Един ден докато се разхождал през гората, Заекът видял, че някой се крие встрани от пътеката. Храстите скривали лицето, но краката се виждали и Заекът безпогрешно познал свой приятел.

-Здравей, Ежко! Как си днес. Какво правиш?

-Здравей, Зайо! Благодаря, добре съм! Ами крия се. Хей! Ама ти виждаш ли ме?

-Разбира се, че те виждам.- засмял се Заекът. - Целите ти крака се виждат, а си застанал точно до пътеката.

-Знаех, че нещо не е наред.- натъжил се Таралежът и излязъл на пътеката. - Цял ден се крия, а никой не ме е потърсил. Мислех, че просто никой не се интересува от мен, а то се оказа друго. Значи трябва да се скрия по-добре.

-Чакай, Ежко!- спрял го Заекът.- Така и не разбирам, защо ще се криеш? Това някаква игра ли е? Ако е така, искам да играя и аз.

-Не е игра, Зайо!- отвърнал Таралежът.- Просто един ден ми стана тъжно. Гледам как всички ме гледат, а не ме виждат. Слушат ме уж, а не ме чуват. Вървя сред другите, а всъщност съм сам. И тогава реших да се скрия. Да проверя, дали ще липсвам на някого. Цял ден се крих, а то излезе, че не съм. Сега ще се скрия, така че да не ме вижда никой.

-Значи не може и аз да си играя! Тази игра била само за теб.- натъжил се Заекът.- Тръгвай, но да знаеш, че няма да те търся.

-Ама чакай, Зайо!- спрял се Таралежът.- Казах ти, че това не е игра. Трябва да се скрия сам, но пък ако искаш ти може да ме търсиш.

-Не искам да те търся! Искам и аз да се скрия!- нацупил се Заекът.- И мен гледат, но не виждат. И мен, слушат, но не чуват. И аз се разхождам с другите, а като погледна все съм сам.

-Добре, де.- въздъхнал Таралежът.- Нека първо аз се скрия, а ти ще ме търсиш. Като ме намериш, ти ще се скриеш, а аз ще те търся.

-Добре! -съгласил се Заекът.- Само че, обещай, да се скриеш на някое по-лесно за откриване място.

-А, не! Смисълът на криенето е да избереш трудно за откриване място. Този път съм избрал най-скришното място на света. Толкова скришно, че дори самият аз не зная как да го намеря. Сега затвори очи и брой до хиляда. След това, ще тръгнеш да ме търсиш. И не поглеждай!

-Стой! Чакай, Ежко! Хрумна ми нещо и се притесних. Ами ако мястото е толкова скришно, че дори ти не знаеш, как да го намериш, как ще те намеря аз? Ами ако когато се скриеш, никой не те намери никога?

-Хм!- замислил се Таралежът.- Малко страшно ще е тогава. Дори по-страшно, ако знаеш, че никой не те търси. По-страшно, ако знаеш, че не липсваш на никого.

Таралежът и Заекът дълго стояли замислени край пътеката. Много животни минавали и ги гледали, но никой не ги виждал.

-Страшно е!

-Да, Зайо! Страшно е, но май измислих нещо. Ще ти кажа, къде ще се скрия. Ще ти кажа тихо, за да не чуе никой друг. Така, ще съм сигурен, че някой знае къде да ме търси. Знае къде съм се скрил и ако пожелае, може да ме намери. Нали ще ме намериш, Зайо!

-Ще те намеря, Ежко! Ще те намеря!