Барелефът на долната снимка се намира върху сградата на бившия Дом на Народната армия. Не съм сигурен, дали цар Иван Шишман е бил по нашите земи, но легенди за него има почти навсякъде.
Минавам често от там и барелефът е престанал да ми прави впечатление, но скоро направих връзка с изгледа, който виждам всеки ден от прозореца си.
Причината е, върхът вдясно, който се нарича цар Шишман. Има дори една легенда за него, която помня от детството си. Порових из нета и попаднах да друга легенда, но определено тази, която зная е по-интересна.
Според легендата, която помня, на този връх е имало крепост. Там е станала последната битка на цар Иван Шишман с турците. Обкръжени от многобройна армия, защитниците отблъснали няколко пъти атаките на турската войска. Само че, накрая силите им, храната и водата привършили.
Започнали преговори, като турците обещали, че ще пощадят живота на всички, ако се предадат. Само че, нашествениците не изпълнили обещанието си. Убили всички, които били в крепостта.
Последен бил цар Иван Шишман. Когато палачът отсякъл главата му, тя отскочила и се търкулнала по склона. На седем места тупнала и където докоснала земята, избликнал извор. С времето седемте извора издълбали склона на планината, за да бележат мястото на гибелта на последния български цар.
Не вярвам да има много истина в легендата, но вижте сателитната снимка на хълма.
А на хълма наистина има малко старо кале и църква. Някои историци твърдят, че е възможно там да е загинал и да е гробът на неизвестен за мен брат на Иван Шишман - Иван Асен V Шишман. За съжаление общината няма пари нито за охрана, нито за консервация на крепостта.
В другата легенда, която намерих царят е тежко ранен, но го изнасят с носилката и той от нея размахва меча, а накрая загива. Моята си е по-хубава.
Всъщност цар Иван Шишман, не е бил последния български владетел. Повечето легенди му създават романтичен образ, но реално той е бил причината за разпокъсването на Българското царство, точно преди нашествието на турците.
Короната по право се полагала на по-големия му брат, но майка му успяла да даде корана и на него. Така освен Добруджанското царство, България се разделила на Търновското и Видинското царство, без да броим малките полунезависими феодали. Всеки от владетелите бил готов на всичко, за да запази властта си и не подбирал средствата. Повечето се предали доброволно на турците, срещу обещания, че ще запазят властта си.
Не зная дали да ги съдя, като гледам как днешните българи във властта, се продават за много по-дребни залъгалки.
Който не е чел или препрочитал скоро "Последните Шишмановци" на Вера Мутафчиева, горещо му я препоръчвам - тя е не само писател, но и историк. В книгата са описани последните години на българската държава (Видинско, Търновско царство). Странно (защото тя като османист би трябвало да знае това), но не си спомням там да пише, че еврейката Сара е настояла синът й Иван Шишман да вземе престола, а по-скоро това е решение на баща му, Иван Александър. Сара е представена по-скоро като кротка и безгласна жена, посветена изцяло на семейството си.
ОтговорИзтриванеНо така или иначе, независимо от личните съдби и характери, Вера Мутафчиева се придържа към позицията, че историческите събития са били необратими.
Интересно е да видиш, че наистина гънките по билото са седем и въпреки ,че вероятно това е поредната красива легенда, остава въпросът - "Добре, де, а как хората са знаели неща, които днес се виждат само от сателит?!"
Николова