Вълшебното цвете

Един ден спокойствието на горските духове било нарушено. Дълбоко във владенията им, в самото сърце на гората, едно човешко същество бродело без страх. Една Принцеса вървяла без да се притеснява от тръните, които късали дрехите ѝ и драскали ръцете ѝ.

Вървяла Принцесата и надничала навсякъде. Надничала зад всеки камък или дънер, надничала сред храстите и гъстата трева, надничала дори в хралупите на старите дървета, без страх и притеснение.

Такова нещо, горските духове не били виждали, нито пък чували да нещо подобно. Дълбоко в техните вледения, не стъпвал дори кракът на най-великият герой между хората, а да не говорим за разни принцеси.

-Хей! - развикали се духовете. - Нямаш работа тук! Това е нашата гора, а хората не са добре дошли в нея. Тръгвай си веднага, защото ще се ядосаме!

-Но разбира се, любезни Духове! - поклонила се Принцесата.- Нямам намерение да нарушавам границите на вашите владения и ще си тръгна веднага. Всъщност ще си тръгна веднага, след като намеря това, което търся. Или пък, когато се уверя, че го няма тук.

-Брей, че упорито момиче!- учудили се горските духове.- Тръгвай си веднага, защото....Лошо! Така няма да стане. По-добре кажи, какво търсиш. Никой по-добре от нас, не знае, какви има и какво няма тук.

-Бих предпочела да проверя сама.- дръпнала се Принцесата.- Не, че не ви вярвам, но това е много важно за мен. Всъщност защо да не ви попитам? Търся Вълшебното цвете. То е най- прекрасното цвете на света. Има най-приятният мирис, но и нещо, което друго цвете няма. Ако намеря Вълшебното цвете, то ще доведе при мен моя Принц. Или поне ще ми покаже пътя до него.

-Тук има много цветя, Принцесо. Има бели и жълти, червени и сини. Има във всички цветове на дъгата. Има такива, чието ухание изпълва цялата гора, има и такива, които почти нямат аромат. Само че, Вълшебно цвете никой от нас не е виждал и дори не е чувал за него.

-Знаех си, че е напразно, да ви питам! - махнала с ръка Принцесата и продължила с търсенето.

Ненадейно нещо се размърдало сред гъстата трива и тя уплашено извикала.

-Спокойно, Принцесо!- излязла от тревата Костенурката.- Чух разговора и реших да се намеся. Горските духове разбират от магии, но си нямат понятие от цветя. А тук всяко цвете е вълшебно. Само трябва да знаеш ,кое от многото е точно за твоите нужди. Ето например тези малките са вълшебни при кашлица. Жълтите пък помагат при камъни в бъбреците, а онова с големите листа....

-Чакай! Нищо не си разбрала! Не ми трябват билки за болести,а Вълшебното цвете, за да намеря своя Принц.

-Че то и любовта е болест, Принцесо.- засмяла се Костенурката.- Обаче цвете за принц не зная. Затова пък, преди седмица видях истински Принц. Не тук, а в подножието на планината. Питаше и той за Вълшебното цвете, но нямаше късмет да попита мен. Първо попита една коза, а тя му отговори:

-Хей горе цъфти, Принце! Търси го по северния склон на планината, до границата на вечните снегове. Трудно ще го забележиш, защото все в сянка стои и е бяло като снеговете, но видиш ли го ще го познаеш.

После отнякъде се появи един орел, който му даде друг съвет:

-Не се лъжи, Принце! Няма да го намериш на северните склонове. Търси по южните на планината. Вълшебното цвете расте там сред скалите. Само че, може да го намериш само по изгрев слънце и то след пълнолуние.

Така и не разбрах, кого послуша Принцът, а и не е моя работа. Ако беше попитал мен, щях да му кажа, че Вълшебното цвете не цъфти в планината. Виждаш ли тази пътека, Принцесо? Като тръгнеш по нея и до час ще стигнеш поляната, където цъфти Вълшебното цвете. Твоето Вълшебно цвете, което ще ти помогне да намериш свой Принц.

Ама, Принцесо, къде тръгна? Това не е вярната посока. Вървиш към планината, а полятата е в обратната посока. Така никога няма да намериш Вълшебното цвете.

-Зная!- смеейки се отвърнала Принцесата.- Зная, че Вълшебното цвете не е в тази посока, но пък там намеря Принца. Може пък заедно по-лесно да намерим Вълшебното цвете. Или пък да разберем, че вече не ни е нужно.