Ключето за късмета

Един цар, когато завършил земният му път, нямал какво да остави на сина си. Всъщност оставял му царството, но то било толкова бедно и затънало в дългове, че било не наследство, а товар.
Преди да издъхне, царят повикал сина си и му казал:
-Моето време изтече. Животът ми привършва и скоро ти ще си новия цар. Не можах да ти оставя нищо, освен царство с празна хазна и дългове, но дано ти се справиш по-добре. Имам още нещо, което трябва да ти оставя. Това е сандъчето на късмета. Предава се в нашия род от векове и има строги правила. За да работи късметът ти, трябва да пазиш сандъчето и никога да не го отваряш. Когато взимаш решение знай, че късметът от сандъчето винаги ще ти покаже вярното.
Скоро старият цар починал и синът му поел управлението на царството. Царуването му започнало зле, но скоро хората в царството започнали да го уважават. Царят не казвал на никого, какво има в сандъчето, което винаги носел със себе си. Не казвал, но незнайно как историята се разчула.
Някои вярвали, други пък не, но всички харесвали новия цар. Той бил решителен и не се колебаел да взима важни решения, а решенията винаги се оказвали правилните.
Хазната се напълнила, хората започнали да се усмихват. Вече живеели по-добре и се сдобили дори с нови мечти. Царството вече не било бедно и Царят събрал смелост и поискал ръката на любимата си принцеса.
После с принцесата направили голяма сватба. Всички в царството три дни яли, пили и се веселили и заживели щастливо.
Само че, след месец два възникнал проблем. Новата Царица искала да разбере, как царството за толкова кратко време станало богато и подредено.
Разказал ѝ Царят и и показал сандъчето с късмета.
-Това е наследството ми и благодарение на него успях и взимам най-добрите решения винаги. Само помни, че сандъчето никога не трябва да се отваря. Ако се отвори, късметът ще избяга. Така ми заръча баща ми.
Царицата уж се успокоила, но любопитството ѝ скоро надделяло. Ден и нощ мислела, какво ли може да има в сандъчето. Как ли изглежда късметът или пък колко е голям. Една нощ не издържала, взела сандъчето и отишла при най-добрият ключар в царството. Дала му кесия със злато и му наредила да го отключи.
Ключарят прибрал парите и се поклонил:
-Заповедта ви е изпълнена, Ваше Величество.
-Но, ти дори не докосна сандъчето?- учудила се Царицата.
-Няма нужда.- засмял се ключарят.- Сандъчето не е заключено.
Царицата веднага повдигнала капака, но вътре нямало нищо. Ужасена, тя бързо се върнала в двореца и събудила Царя. Разплакана му показала празното сандъче, но той се засмял.
-Браво!- ядосала се Царицата.- Някой е откраднал късмета ни, а на теб ти е весело. Трябва веднага да разпоредиш да се разследва, кой е отключил сандъчето и осъдиш на смърт. Само че, първо трябва да върне късмета. Без него сме загубени и царството отново ще стане бедно, а ние с теб просяци.
-Но, скъпа!- отговорил Царят.- Сандъчето винаги е било отключено и празно. Знаех това още когато ми го остави баща ми. Знаех, че късметът не е в сандъчето, а в самия мен. Човек трябва да вярва в това, което прави и тогава и късметът ще е с него.
И Царят и Царицата продължили да живеят щастливо. Само че, Царицата за всеки случай поръчала едно ключе. С него заключила сандъчето и никога не го изпускала от очи.
Така де, късметът е в нашата увереност в действията ни, но малка застраховка, никога не е излишна.

3 коментара:

  1. ех това прословуто женско любопитство и предпазливост...
    Тоя цар найстина е за пример и подражание ама аз си го представих с малко балкански манталитет. Накрая нямаше да се засмее, а да нахока царицата:
    "Аз нали ти казах да не го пипаш МА!"
    Но точно заради това му върви на онзи цар, защото манталитета му не е български и не призовава народа да му верва, а сам вярва в себе си.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, не са толкова лоши българските мъже. Поне не са толкова различни от тези по другите страни:)

      Изтриване