Горски пожари

Тази седмица може би най-коментираната новина в България е за пожара на Витоша. Започнал в почивните дни, никой не му обърна внимание в началото, а в неделя ЦЦ безотговорно съобщи, че в понеделник пожара ще е потушен.

Това не се случи, разбира се. Само че, отприщи вълна от коментари, критики, догадки, хипотези и конспирационни теории. Софиянци се вълнуват, гледайки постоянно облаците дим, а и хората от цялата страна са загрижени защото това се случва във Витоша. Доколкото чета, хиляди хора предлагат доброволна помощ, като много от тях всъщност не знаят с какво ще се сблъскат и какво точно ще правят.

Затова реших да споделя, това което зная за горските пожари от малкия си личен опит. Надявам се, да е полезно и нямам претенции за изчерпване на темата.

Участвал съм в гасенето на три горски пожара. Два от тях са били в Рила, където за разлика от Витоша, пожари има по няколко пъти в годината. Местните хора знаят какво да правят в такива случаи и са незаменими при овладяването на пожарите.

Казвам овладяване, защото това е точния термин. При горски пожар, думата гасене, не е правилна. Само който не е бил наблизо до такъв пожар, може да си мисли, че това е като да лиснеш чаша вода в подпалено от фас кошче за боклук.

Горски пожар се ограничава, а не се гаси. Тук нищо ново не е измислено. Техниката е с доста ограничено приложение. Правят се просеки по краищата на пожара, като се използват естествени ограничители, като пътеки, легла на потици и празни пространства. Рядко се секат големи дървета. Почиства ниската растителност и тревата, защото огънят се разпространява най-бързо по земята. След това се пази огъня да не прехвърли почистените участъци. С лопатите се засипват с пръст малки изолирани огнища и се внимава да не възникнат нови.

Задачите на необучените доброволци е точно такава. Също и пренасяне на оборудване, вода и храна. Струпването на повече хора, не помага, а по-скоро вреди. Самоинициативата и героизмът също са вредни.

В зоната на пожара хора не е желателно да влизат, дори такива с опит. Много бързо могат да се озоват, заградени от пламъците, а маските не спират дима, който може да ги убие за минути. Дори да сте встрани, от дробовете ви ще излиза черна прах, поне два-три дни след това.

Повечето работа всъщност е чакане и внимание, а не битка с пламъците. Опитни хора дежурят и през нощта, но основното е чакане, горивото за огъня да се изчерпа. Един проливен дъжд, може да ускори нещата, но дори след като пламъците изчезнат, дежурствата продължават поне седмица. Причината е, че огънят не е само това, което виждаме. Всъщност той е и под земята. Горят или по-скоро тлеят корените на дърветата. Процеса е бавен, защото за горене трябва кислород, а под земята той е ограничен. Само че, без проливан дъжд огънят там може да живее доста време, докато намери път към повърхността и създаде ново огнище.

Гледах репортажите от Витоша. Това, което ми направи впечатление е, че хеликоптерите хвърлят водата за ограничаване на разпространението в посоката, от където духа вятъра. Ако това е посоката на разпространение на пожара, нещата не са толкова лоши. Само че, ситуацията от другата страна, на където духа вятъра е по-опасна. Проблем са и нападалите дървета, защото те са материал за огъня поне за месец. Няма начин без техника да се почисти земята на такава площ. Затова поне още седмица, борбата ще продължава.

Пожарите на Витоша, не са често явление и може би това е една причините за паника и извънредно внимание. Вчера научих за пожар, който бушува от няколко дни край Валенсия- Испания. Изпепелени са 50 000 хектара и над 3000 души са евакуирани, а в гасенето са включени 20 самолета и над 2000 човека. В българските медии тази новина е пропусната, но можете да си направите извод за мащаба на пожара на Витоша.
Идва лято и пожари ще има в цялата страна. Няма държава в света, която да е подготвена за това, затова най-доброто средство е вниманието на хората. И за ранно откриване и за предотвратяване на пожарите, поради непредпалзивост.