Загуба

Един ден Магарето решило да се състезава с Коня. Омръзнало му все Коня да хвалят, а него да пренебрегват и да му се подиграват.

Решило Магарето, а Конят се съгласил веднага. Уточнили деня и часа, мястото и правилата и Магарето се заело с подготовка.

Всеки ден тренирало упорито, спазвало жесток режим и се хранело по специална диета, изпратена му чак от Америка.

Дошъл денят на състезанието и двамата противници се изправили един срещу друг. Всъщност застанали един до друг, защото състезанието било по бързо бягане. Който успеел пръв да пробяга полето, той щял да е победител.

Съдията дал сигнал за началото и Конят веднага препуснал напред. Тичал с лекота и дори без да се напряга. Магарето препускало след него с пълни сили. Влагало всичко от себе си, а сърцето му щяла да се пръсне, но с всеки метър изоставало. Когато Конят пресякъл финала, то не било изминало и половината разстояние.

Поздравило Магарето победителя, навело глава и уморено тръгнало към дома си. Вървяло и чувало зад гърба си овациите за победителя. Вървяло и на всяка крачка въздишало тъжно. Вървяло без да гледа посоката и внезапно се озовало пред реката. Уплашило две жаби, пило дълго, а после загледало отражението си във водата, говорейки си само:

-Нищо не става от мене! С каквото и да се захвана все се провалям. Защо не взема да сложа край на нещастното си съществуване. Да скоча в реката и да се удавя. Никой няма да се сети за мен, но пък дали и в това няма да се проваля, какво във всичко?

-Хей!- прекъснала го една от жабите.

Страхът ѝ вече бил минал и се измъкнала отново на брега, за да се пече на слънце.

-Защо е това настроение?

-Не си ли разбрала? Загубих състезанието с Коня. На всичко отгоре аз го предизвиках. Всички в животни ще говорят за това с месеци и ще ми се подиграват. Ако не се удавя, ще умра от срам.

-Не ме интересуват такива неща.- засмяла се Жабата.- Съмнява ме и другите да помнят състезанието повече от ден. Утре отново някой някъде ще се състезава и публиката ще гледа сеир. Ще аплодира победителя, ще освирка победения и ще ги забрави и двамата. А ти, щом си решило да се давиш, дави се. Няма да те спирам, но преди това съм любопитна, защо и от какво те е толкова срам.

-Ами загубих! -отвърнало Магарето.

-Голяма работа! Всеки ден някой губи, а друг печели. Срам може да те е ако си подценило противника и си се явило неподготвено.

-Не съм подценявало никого, а вложих в подготовката всичките си сили и воля.

-Тогава може би те е срам, защото не си вложило всичките си сили в състезанието?

-О, не! Дадох всичко от себе си!

-Ами тогава те е срам, защото сигурно си се състезавало нечестно? Използвало си измама.

-Кой, аз ли? Никога!

-Тогава наистина не разбирам, защо се срамуваш. Би ли ми обяснило?

-Нима не е очевидно?- проплакало Магарето.- Срамувам се, защото загубих. Няма значение, какво съм вложило в състезанието, а това, че Коня ме победи. Всички помнят само победителите. Тях уважават и почитат, а победените никой дори не помни.

-Май е така.- замислила се Жабата.- Несправедливо е, но е така. Нищо че, ако няма загубили, няма да има и победители. Нищо, че в понякога в загубата може да има повече достойнство, отколкото в победата. Всъщност в какво се състезавахте с Коня?„

-Състезавахме се за бързина. Той пробяга по-бързо полето и спечели.

-Ами ако се състезавахте в друга дисциплина? Ако се състезавахте в изкачване на планината с товар, или пък състезанието беше за продължително теглене на каруца? И тогава ли Коня ли щеше да победи?

-Тогава щях да победя аз!- рекло Магарето.- Само че, Конят нямаше да се съгласи да участва в такова състезание. Всъщност никой няма да се съгласи, защото аз съм най-доброто в тези неща. Ти би ли се съгласила, да се състезаваш с мен в теглене на каруца.

-Не става.- засмяла се Жабата.- Не защото ще загубя, а защото си зная възможностите. Няма смисъл да се състезавам просто заради състезанието. Нали хората са казали- всяка жаба да си знае гьола.

-Жалко!- въздъхнало Магарето.- Ако се беше съгласила, поне веднъж щях да победя някого. Щях да съм победител и нямаше да има от какво да ме е срам.

-Всъщност щеше да има. Щеше да имаш същата причина да се срамуваш, както сега. Защото сега не се срамуваш, че си загубило.

-А, защо се срамувам според теб?

-Защото в желанието си да си победител, участваш в състезание, което не е за теб. Няма значение, дали се състезаваш с някой много по-добър от теб или пък с някой по-слаб от теб. Състезание е тогава, когато противниците са равностойни. Иначе не е състезание, а повод за срам и на двамата противници.