За мъртвите или...

За мъртвите или хубаво или нищо.

Повечето от нас мислят, че това е народна мъдрост, но изразът е от латинското:

De mortuis aut bene aut nihil — за мъртвите или добро или нищо.

Всъщност изразът е използван в по-друг смисъл от римляните-

„За мъртвите не се злослови.“, с което съм съгласен. Мъртвите не могат да се защитят от клеветите.

Проблемът е, че хората, живи или мъртви са едни и същи. Има добри, има и лоши, а смъртта не е начин да се променят. Не е и повод, за промяна на отношението на живите към тях. На мъртвият не му пука, нито от добрите, нито от лошите думи, но идеализирането на мъртвите е често срещана практика.

Не става въпрос за най-близките хора, за които всеки запазва най-скъпите спомени. Прекаленото говорене се случва за обществени личности и целта е по-скоро изтъкване на говорещия жив.
Някак странно звучи, когато се прекалява с добрите думи за някого след смъртта. Ако ги слушаш излиза, че на Земята се раждат и живеят само светци, а не е така.

Всъщност причините за това поведение не са в мъртвите, а в живите. Различни са, но ефекта е един.

За мъртвите или хубаво или нищо.

Колкото и пъти да го чета, някак не мога да го приема. Според мен правилното и достойното е:

За мъртвите или нищо или същото, което си казвал за тях преди смъртта им.

Ако не си казвал нещо за човека, когото е бил жив, не го казвай и след смъртта му. Независимо, дали е добро или лошо.

Ако си говорил добре за един човек, докато е бил жив, не говори различно след смъртта му.

Ако някой е мъртъв, това не го прави по-добър, отколкото е бил. Нито пък по-лош. Прекалените хвалебствия или обвинения звучат еднакво кухо и лицемерно.

Иначе хора разни. Има и такива, които твърдят, че Сталин и Хитлер са ангели. Проблемът обаче тук е в техните глави, а не другаде.

Нека не забравяме, че цивилизациите и народите в миналото, които са обръщали прекалено внимание на мъртвите, са изчезнали. Забравили са, че живите хора са важни. Елементарно, но го забравяме често.