Няма мъже

-Няма мъже в тази фирма!

Чувал съм тези думи навсякъде, където съм работил. Чували сте ги и вие основно на роботните места, където и да сте работили. Думите носят много повече съдържание, от липсата на кавалерство.

Мислех да пиша отдавна, но все не оставаше време, докато в неделя Ирония попита във фейса:

„Имам питанка към мъжката част от фъ-съ-бъ списъка ми:

Какво/кое аз, като жена, не съм направила или не мога да направя , което вие сте вече направили ? „

Тогава отново се сетих за фразата, защото всъщност освен някои физиологични дейности, жените на практика могат да правят всичко, което правят мъжете. Някои неща по-добре и по-бързо, а други по-зле и по-бавно, но могат всичко.

Могат, но трябва ли да правят всичко? Според това, че не само могат, а и го правят, е причината толкова често да чуваме:

-Няма мъже в тази фирма!

От миналия век табутата за работните места паднаха. Вече няма типично мъжки и типично женски професии. Снимката за този пост избрах, не защото е станала емблема на феминизма след войната, а заради лозунга:

-Ние можем да го направим!

Да, жените са се справили във фабриките. Заместили са мъжете, които са били на фронта, а много жени също са участвали в армията. Да, жените могат, но защо е нужно това и на кого?

На самите жени, определено е било нужно. Не защото страната им се е нуждаела от тях, не за да се доказват на някого, а по чисто икономически причини. Те са издържали семействата и домовете си, но затова не те рисуват на плакат.

Навлизането на жените в производството е започнало много преди това и отново основните причини са били икономически. Захващайки се с по-тежка физическа работа, те са имали шанс и за по-високо възнаграждение.

Само че, наистина ли това е нужно на жените? Първо заплащането за една длъжност винаги е по-ниско ако я заема жена, а второ, но не по-важност при силови изпълнения женския организъм се износва много по-бързо от мъжкия.

В България, не живеехме в „дивия“ капитализъм, но заемането на работни места с тежки физически натоварвания, също се случваше и то по същите икономически причини. Жени работещи типично мъжки професии, бяха давани за пример и наричани герои.

Причината да се поощрява това беше, че мъжете не достигаха. Това най-много личеше в селското стопанство, където почти всички тежки дейности се вършеха от жени и то на възраст.

Нужно ли беше това на самите жени? Според мен, не. Това беше нужно на производствените мощности.

Днес нещата са същите, само че икономическата принуда е още по-силна. Семействата се нуждаят от средства, а много малко хора, могат да избират, какво да работят. Този път в производството няма нужда от повече хора, но остава факта, че жените най-често са по-ниско платени.

-Няма мъже в тази фирма!

Това са често срещани думи и ще са актуални още дълги години, въпреки че човешкият труд ще става все по-ограничен. Машините вече стават по-евтини и от жените, а ниските разходи определят правилата.