Синя кръв

Всички сте чували израза „синя кръв“. Терминът е наложен, като признак на благороден произход на аристократите в миналото и днес.

Всъщност исторически произлиза от Испания, от факта, че кожата на местните испанци, които не се сродявали с пришълците, била по-светла от тази на дошлите по-късно бербери, мавританци и араби. Върху бледата кожа вените изпъквали по-ясно.

По-късно отново в Испания се въвежда изискване за чистота на кръвта (limpieza de sangre), за заемането на висши държавни и църковни постове. През вековете след това, аристокрацията прегръща изискването и го довежда до такава абсурдност, че кръвосмесителните бракове се приемат за нещо по нормално, отколкото браковете с хора от други прослойки.

Това не е характерно само са Европа. Подобни неща има в цял свят и при всички култури. Една Индия, където кастовата система е запазена и до днес, е чудесен пример. Фантазиите на Хитлер за чиста арийска раса, също влизат в тази категория.

Само че, наскоро се замислих, че днес нещата макар и видоизменени, копират този модел. Не сред аристокрацията, където „неравностойните“ бракове вече не са изключение, а за обособяването на прослойка съсредоточила в ръцете си финансова и политическа власт.

Не става въпрос и за браковете, а по-скоро за модел на поведение, при който хора, дори случайни, сдобили се с власт или богатство, демонстрират самочувствие на същества от друга планета. Веднъж попаднали в тези среди, чувството им за превъзходство над другите добива такива висоти, пред които старите аристократи са жалки аматьори. Към самочувствието често се добавя и вярата, че са непогрешими и недосегаеми.

Дори когато загубят всичко, поведението им не се променя, а често подобно болестно състояние, не е смешно, а по-скоро жалко. Подобно на аристокрацията в миналото, това поведение се предава и на следващото поколение.

Има и нещо още по-жалко. Това е, че около всеки такъв съвременен човек със „синя“ кръв, винаги като мухи кръжат лицемери, които подклаждат вярата му.

Всъщност откакто свят светува, нещата май не са се променили много. Както владетелите навремето са имали специални ласкатели, така и днешните сигурно се нуждаят от такива, а желаещи винаги има.