Ден на труда

ден на трудаДнес е първи май. Дата, която всяка година се отбелязва, като Международен ден на труда. Историята и започва от 1886 година, когато в Чикаго се провежда стачка с искане за осем часов работен ден.
Преди години ни казваха, че труда е хубаво нещо. Необходимост за всеки човек и основа на развитието. Не само на обществото, но и за отделния негов член.
Трудът бил благо и удоволствие и само несправедливото разпределение на средствата за производство, разваляло всичко. Казваха ни, че да се трудиш за общото благо, без да искаш нещо в замяна е най-ценното нещо. Нещо подобно на мравките в един мравуняк, или на пчелните кошери.
Само, че благото отново беше само за някои. Както винаги и тогава имаше хора, които през целия си живот не пипваха нищо, а ако се изпотяваха някога, причината не беше трудова дейност. Нищо ново под слънцето.
Още в древни времена при хората трудът е имал различно значение от това в другите живи общности на земята. В началото хората са полагали труд, за да задоволят собствените си нужди и тези на близките си. Не им е трябвало много, но за разлика от животните и насекомите, хората не са се задоволявали само с това, което им е необходимо. Искали са повече и повече, а трудът е бил начин да си го набавят. В един момент, хората разбрали, че с определени оръдия на труда и с организация, могат да произвеждат многократно повече. След това са открили, че могат да заменят излишъците с неща, които нямат.
Дотук добре, но след това основната цел на труда се е променила. Вече за част от хората, не е била задоволяване на потребностите, а натрупване на излишъци. Проблемът е, че от тези излишъци, не се ползват хората, които работят.
Технологиите, вместо да са ни в помощ, на практика единствено намаляват реалните работните места. Извън тях, човек няма начин да оцелее днес. За да се замаскира проблема се, създават изкуствено заетост в непроизводствените обслужващи и контролиращи сектори.
Друг проблем според мен, е че за да се увеличат печалбите, се поощрява отново изкуствено потреблението. Днес от всякъде ни засипват в реклами, които ни убеждават, колко ни е нужен поредния продукт. Убеждават ни, как не можем да живеем без него и много хора се поддават на тези внушения.
Само, че рано или късно тази кула ще рухне. Какво ще правим тогава?
Не мога да цитирам точни данни, но от това което зная, не само в България, хората заети в производството намаляват. Ако извадим от бройката и хората заети с непроизводителен труд, цифрите ще станат още по-малки.
Технологиите са се развивали и днес продължават, но това не е облекчило много труда ни. Единствената разлика, е че днес работим за себе си все по-малко време. На практика само час или два от осемте работни часа, човек работи за себе си. През останалото време труда му отива за другите.
Дали можем да променим нещо днес, или в обзоримо бъдеще?
За съжаление не е. Трудът е необходимост за съществуването . Дори и в случаите, когато професията съвпада с интересите на отделния човек, необходимостта е основното. Човек извън пазара на труда се превръща в аутсайдер.
Така, че днешния ден не е празник. Не е и ден на трудещите се. Мисля,че е ден, в който трябва да се замислим, накъде вървим.

9 коментара:

  1. И от мен! :)
    Само с едно уточнение труда му отива не за „другите“, а само за една малка част от тях.
    Отдавна ме тормози един въпрос: технологиите стават все по-съвършенни и така се намалява делът на човешкия труд, който е най-скъп в разходите по производстото; с единица разходи днес се произвежда стотици пъти повече отколкото вчера; защо тогава цените на всичко растат непрекъснато? Би трябвало да е обратното :)

    ОтговорИзтриване
  2. Аз като учениче се изцепих да кажа, че трудът грозял човека, а мързелът го красял. Което, логически погледнато, си е истина, съотнесено към производствените дейности. Обаче класната ми се наежи, изтръпна, посиня и смени всички цветове на дъгата заради тази кощунствена мисъл, и се зае да ми втълпява обратното :D :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Поздравления и от мен Владо!

    Само искам да вметна нещо към въпроса на Славунчо - „защо тогава цените на всичко растат непрекъснато?”Защото реалната цена на продуктите е по-висока от продажната (http://youtu.be/gLBE5QAYXp8).

    ОтговорИзтриване
  4. Емо, реалната цена (в икономическите условия, в които живеем), е тази, при която продавачът и купувачът „си стиснат ръцете“. Можеш да произведеш нещо евтино и да го продадеш скъпо, както и да вложиш много пари в производството, а на края на подариш буквално произведеното на приятели... Съгласен съм, че е възможно разходите по производството на някои стоки и услуги да са по-големи от пазарната цена на продукта, но това може да бъде поносимо само в отделни случаи. Ако това е вярно в общия случай, то световната икономика да се е сринала отдавна. Практиката показва друго. Ако до преди 20 - 30 години милионерите се брояха на пръсти в САЩ, сега техният брой се е увеличил драстично и то не само в САЩ. Да, много от парите, с които оперира икономиката са виртуални и това е сериозен проблем, но не мога да се съглася, че от икономическата дейност (най-общо казано) няма печалба, което би се получило ако е вярно това, което си написал.
    Днес разходите за суровини, материали и маркетинг намаляват поради технологичното развитие. Разбира се, отново става въпрос за общия случай, а не за екзотика. Същото се отнася и до разходите за работна сила. Човешкият труд е скъпо удоволствие. Не случайно в рекламите си най-скъпите марки изрично подчертават, че 100 % или 90 % от техният продукт е произведен „на ръка“ и това трябва да ни убеди колко качествен е. Това е вярно за много малък брой продукти. Там, където е възможно прилагането на автоматизация на дейността никой не би наредил отново работниците пред конвейра.
    Намаляването на използването на работна сила и същевременното запазване и увеличаване на потребителските ѝ възможности е много серизен проблем пред днешната икономика. Решаването му ще промени изцяло познатия ни свят и това предстои. Все пак този въпрос е доста обширен и можем да го оставим за друг път. И без това се унесох „малко“ в писането :)))

    ОтговорИзтриване
  5. Славунчо, прав си въпроса е много обширен и не бива да съсипваме темата на Владо, но в подкрепа на своята теза искам да ти напомня за цената на желязото и медта - само за последните 3 години.

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен1 май 2011 г., 19:32

    Не цената на медта и желязото се качва - намалява цената на хартиените пари.

    ОтговорИзтриване
  7. @Кръстю, мисля, че има доста да се допълни, но някой друг път.
    @slavuncho, не съм икономист и оставям думите на тях. мен по-скоро ме тревожи факта, че дори да се освободим от непривлекателния ръчен труд, няма да няма нещо смислено за да уплътним времето си. Друг е въпросът, че няма да позволят това да се случи.
    @Хриси, ами и моята класна беше подобна. Уж трудът бил хубаво нещо, а все повтаряше да учим, за да не работим. Предполагам не е имала в предвид безработицата:)
    @Емо, ами както всичко днес, цената на труда и тази на продуктите му е деформирана и изкуствена. Проблемът е, че когато това се срути, потърпевши са не хората, които деформират нещата, а такива като мен и вас.

    ОтговорИзтриване
  8. Анонимен1 май 2011 г., 23:24

    Хм. Статията звучи малко като оня виц - "Това не е фокусник - това е ...., а какви .... имаше едно време, истински фокусници!" Миналото изглежда романтично и привлекателно, но няма да се върне. И не трябва.

    Какво значи непроизводителен труд? Ако не бухаш с киртата - значи си непроизводителен?

    В една държава като Холандия в селското стопанство работят 10 пъти по-малко хора отколкото в България, а произвеждат 3 пъти повече от нас. Това лошо ли е?
    Няма непроизводителен труд. Има ниска производителност, заради която много хора вършат работата на машините и получават стотинки за това.

    ОтговорИзтриване