Колко приятели имаш

Една сутрин Мечо, докато се разхождал из гората, чул някой да брои.
-Един, двата, трима....Аааа, не! Сега отначало. Един, двама, може би трима.... И така не става. Хайде пак отначало. Един...
-Здравей, Зайо!- поздравил учтиво Мечо.- Какво броиш?
-Здравей, Мечо. Извинявай, но съм зает. Броя приятелите си.
-Защо ги броиш?
-Броя ги, за да зная колко са.
-Странно. Нима не знаеш, кои са твоите приятели?
-Нееее, Мечо. Аз ги броя. Това е друго. За да знаеш колко са приятелите ти, трябва да ги преброиш. Знаеш ли колко са твоите?
-Ами аз зная кои са. Никога не съм ги броил.
-Значи трябва да ги преброиш!- обяснил Зайо.
-А, как точно да ги преброя? И защо ми е притрябвало?
-Трябва, за да си наясно с нещата. Първо трябва да извадиш, тези които не те подкрепят винаги. След това, махаш тези, които не винаги са съгласни с теб. След това махаш....
-Чакай, Зайо! Това не е броене, а изваждане. Учихме го в училище. Не разбирам, защо трябва да махам приятели, които не са съгласни винаги с мен. Или пък за това, че не винаги са ме подкрепили. Може пък да са мислели друго, или да са се разсеяли за миг. Може пък да имат свое мнение и да държат на него.
-Пак нищо не разбираш, Мечо. Приятелите трябва да ти дават, да те подкрепят и да са винаги до теб. Иначе, защо са ти?
-Ами не чакам нищо от моите приятели. Те са Мои Приятели и ако мога аз ще дам на тях. Случва се понякога, да съм разсеян. Случва се и да не съм съгласен с всичко, което правят. Да, но са Мои Приятели, защото аз съм ги избрал.
-Добре де!-намръщил се Зайо. -А колко са приятелите ти?
-Ох, Зайо! Нищо не разбираш. Като толкова знаеш, кажи твоите колко са. Колко винаги са били съгласни с теб и винаги са те подкрепяли?
-Не, зная!- въздъхнал Зайо.- От сутринта ги броя, но не стигам да никъде. Или някой ме прекъсва, или когато свърша да броя, не е останал никой.
-Никой ли, Зайо? Нито един?
-Да! Нито един!
-Ами, Зайо, мисля че грешиш. Ти си Мой Приятел.
-Наистина ли? - подскочил Зайо.- Наистина си мой приятел? Ураааааа!!! Имам приятел, който винаги ще е съгласен с мен и винаги ще ме подкрепя. Благодаря ти, Мечо! Благодаря! Благодаря! Благодаря! Сега да започна да броя отначало. Един приятел....
-Зайо! Нищо не си разбрал. Приятелите не се броят! Те са приятели, защото ги приемаме за такива, а не за да ги броим!
-Добре, де!- смутил се Зайо.- Повече няма! Обещавам!
След това подсвирквайки си поел към дома си, но скоро Мечо чул отново гласа му в далечината:
-Един приятел......Аааааааа, не! Сега отначало. Един....
Две свраки, кацнали на близкото дърво се разкрякали присмехулно, но Мечо ги погледнал накриво и те замлъкнали.
-Хей! Млъквайте! Това е Зайо!- казал строго Мечо.- Той е Мой Приятел и е такъв, защото аз съм го избрал.

3 коментара:

  1. :D Благодаря, че ме избра, Мечо! {}

    ОтговорИзтриване
  2. ...Ами не чакам нищо от моите приятели. Те са Мои Приятели и ако мога аз ще дам на тях...
    Хубаво е!Поздрави!

    ОтговорИзтриване