Нови времена

Царят беше зает. Не беше лесно с огромния меч, да издяла образа си върху дъбовата маса. За седмица беше сменил пета маса, но не се отказваше. Последния път почти беше успял, а сега произведението му беше съвършено.
Обърна масата, отстъпи крачка назад и присви очи. Оставаше един единствен детайл и той внимателно посегна с меча, за да го оформи.
– Ваше Величество, една Ламя моли за аудиенция.
Царят се стресна, ръката му трепна и мечът отнесе половината от издяланото лице.
– Глупак! – кресна Царят на смутения слуга. – Колко пъти съм ти казвал, да не ме безпокоиш. Казал съм - никакви държавни съвети, никакви паради, балове и аудиенции. Не приемам никого, когото аз не съм поканил.
– Но, Ваше Величество! – промълви разтреперан слугата. – Това все пак е Ламя. Ако не я приемете, може да направи някоя беля. На всичко отгоре, изглежда симпатична и вежлива.
– Добре де! Покани я, но първо разчисти тук и повече да не се повтаря!
След малко Ламята беше въведена. Още от вратата тя поздрави учтиво и коленичи смирено навела глава.
– Ваше Величество! Благодаря Ви, че отделихте от безценното си време за моята скромна особа. Ще бъда кратка. Търся си работа. Имам препоръки от предишния си работодател, освен това мога да пея, танцувам и свиря на хармоника. Мога да кося трева, да садя дървета и цветя. Мога и да почиствам от прах, да готвя и да пера килими. Паленето на огън не го споменавам, защото е стандартна екстра. Мога да работя всичко. Някога не бих се унижила, но времената са тежки.
– Съжалявам!  – тросна се Царят.  –Нямам свободни места в двореца. Дори се наложи да освободя половината от слугите, защото приходите намаляха. Както сама казваш - времената са тежки.
– Добре, Ваше Величество! Обиколих половината свят, но никъде не ме искат. – промълви Ламята и една сълза се отрони от очите ѝ.
– Ама не плачи, де!  – разстрои се Царят. – Чакай малко! Аз си имам и Ламя тук. Остава ѝ месец до пенсия, но ще поговоря с нея да се оттегли по-рано. И без това, напоследък едното ѝ крило отказва. Работата е проста. Всеки ден след вечеря, отвличаш Принцесата. Отнасяш я в пещерата си, а на сутринта аз пращам слугите с два вола за откуп. Да си призная, не разбирам защо ѝ харесва на Принцесата тази игра, но си иска Ламя. Преди години една ламя я отвлече. Обявих награда и един принц я спаси. Уби ламята и доведе Принцесата. Вместо да се уплаши на нея взе, че ѝ хареса. Деца, какво да ги правиш. Наех ѝ Ламя, ама промених малко сценария, защото нито една от ламите не се съгласи да бъде убита. Затова плащам по два вола на ден откуп и съм ѝ обещал, когато остарее, да я приютя в южния си замък. Ако се съгласи да се оттегли, може да започнеш още тази вечер. Само внимавай! Бъди учтива и внимателна с моето съкровище! Ако не те хареса, си заминаваш на мига.

Вечерта Ламята пристигна в двореца навреме. Стражите се правеха, че спят, а Принцесата я чакаше на балкона. Ламята я изчака да се настани удобно на гърба ѝ, увери се, че се е привързала, за да не падне и бавно се издигна. Направи плавен завой около двореца и полетя към пещерата. Всъщност това не беше истинска пещера, а малък замък издълбан в скалите. Царят се беше погрижил, да не липсват никакви удобства, нито на Принцесата, нито на Ламята.
– Хей! Къде си мислиш, че отиваш? – извика Принцесата и малките ѝ юмручета забарабаниха по гърба на Ламята.
– В пещерата, Принцесо. Не се притеснявайте, скоро ще стигнем и ще се настаните по-удобно. Ако ви е студено, взех едно наметало. Покрийте се с него и докато усетите сме стигнали. Щях да ви взема и някаква книжка за из път, но на тази светлина не е хубаво за очите ви.
– Глупачка! Глупачка, глупачка, глупачка! – не спираше с юмруците Принцесата. – Знаех си аз, че не трябва да взимаме нова Ламя. Обръщай обратно и лети право към онзи връх. След като го стигнем, ще ти покажа посоката пак. Отиваме в замъка на моя Принц. На сутринта ще дойдеш да ме вземеш и отнесеш до пещерата. И само да си казала на някого! Моят Принц ще те направи на парчета.
– Разбира се, Принцесо! Както кажете, Принцесо! – отговори се Ламята . – Извинете за грешката, но никой не ми беше казал. Повече няма да се повтори.
Ламята беше умна и мястото ѝ харесваше. Беше видяла и южния замък, където щеше да прекара старините си, затова запази въпросите, които бяха на езика ѝ за себе си.

Царят затвори дебелата книга с графики на дърворезби, загаси нощната лампа и намести възглавницата си за сън.
– Дали новата Ламя ще се справи? – обади се Царицата.  – Тревожа се малко.
– Ще се справи разбира се! – промърмори Царят. – Има чудесни препоръки и ми се видя учтива и изпълнителна. Ще се старае, защото къде ще намери такава приятна работа днес.
– И на мен ми хареса – отвърна Царицата. – За друго се притеснявам. Принцесата порасна и вече е време да ѝ намерим подходящ Принц, а тя още си играе с лами. Може би още ѝ е рано? Кога ли ще порасне? Те младите днес не бързат да се задомяват. Едно време, когато аз бях на нейната възраст, вече си те бях избрала, въпреки че ти още си играеше с дървен меч и кукли. Помниш ли?
Царят не отвърна. Вече се беше пренесъл в Страната на сънищата...