Снобите

Всяка вечер от ранна пролет, докато първият сняг покриел гората с бял килим, животните се събирали край реката. Там изпращали слънцето и научавали горските новините.
Не били всички заедно. На най-хубавото място се разполагали хищниците, а останалите се настанявали на известно разстояние. Хем да се чуват всички, хем да са по-далеч, че хищникът винаги си е хищник.
Тази година една друга група се отделила и се настанила плътно до хищниците. Била малобройна, но доста гласовита.
-Тази година, с жената решихме да прекараме лятото в съседната гора.-чувал се надалеч гласа на Порът.- Скъпичко е, но има всички удобства, а ние можем да си го позволим. Тук няма какво да се прави. Накъдето погледнеш, само клюки и простотия.
-Прав си, тъпо е тук!- обадила се и Стърчиопашката.- Няма истинско общество в нашата гора. Миналата година и ние ходихме на почивка на Райските острови. Какъв лукс, боже! Какви маниери и стил имат тамошните животни. Тази година, обаче ще пропуснем. Решил съм да направя ремонт в къщи, че да ни отива на положението. Вече съм поръчал материалите. Всичко е от Америка, разбира се. Ще стегна и малка виличка на брега на езерото. Шик е вечер да разпускаш с питие, далеч от тълпата тук.
-Дааа..- въздъхнала Невестулката. - Хубаво е на брега на езерото. И ние имаме виличка там, а да знаете какви са ни съседите. Целият хайлайф на Гората е наоколо. Тази година обаче няма да имаме много време за там. Ще записваме синчето в Папагалската академия в Южната гора. Тъжно е, но тук свястно училище не остана, да не говорим за преподавателите.
-Защо не съчетаете и почивката там?- обадил се Пуякът. - В тамошните курорти почиват най-изтънчените животни от цялата Земя. Миналата година бях там и изкарах чудесно. А пък да знаете какви магазини, какви тоалети има там. Всички световно известни дизайнери са там. Купих си десетина тоалета и да ви кажа, подобни няма никой тук. Ето и този е от там. Нали е шик?
Пуякът се завъртял, за се да покаже по-добре, но в този миг групата на хищниците се раздвижила. Вълкът бил огладнял и без предупреждение се втурнал да търси плячка. Минал като хала, през поляната. Пътьом прегазил Пуяка и Невестулката, но не им обърнал внимание.
Подгонил Заекът и след дълго преследване го хванал.
-Ама защо мен бе, Вълчо?- разтреперан попитал Заекът. - Онези ти бяха под носа, а ти ги подмина без да ги закачаш.
-Остави ги! - засмял се Вълка. -Не стават за нищо. Колкото са надути на думи, толкова са гнили отвътре. Даже за ядене не стават.

Не зная как е завършила приказката. Може би Заекът се е спасил, или пък е бил изяден? Не е страшно, защото в гората зайците никога не свършват. Или пък може би е решил и той да мине в групата на снобите? Хем ще го мислят за важен, хем няма да става за ядене.