Днес в работата чух израза- „обикновен човек“. Сетих се, че и аз съм го използвал понякога, а дори и за представянето си тук.
Замислих се, че изразът сам по себе си, не означава нищо. Може да има смисъл само за непознати, защото опознаем ли даден човек, винаги откриваме, че той е различен с нещо от другите. Всеки е уникален и неповторим.
От друга страна, използването на този израз, може да означава страх да не изпъкнеш сред множеството. На фона на това, че правим много неща, именно за да ни забележат, изглежда странно.
Или пък изразът е вик на самота?
За самотата се казва, че е болест на новото време. Всички в някаква степен страдат от нея. Обикновена е и подхожда на един обикновен човек. И аз съм страдал, но установих нещо. Самотата идва, когато имам в излишък свободно време. Натоварен ли съм, самотата я изчезва и не заради липсата на време да мисля за нея, а защото всяка човешка дейност по някакъв начин ни свързва с другите хора. Обикновените хора.
Сетих се за тази песен:
Да
ОтговорИзтриванеНе е добре, ако бягаш от самотата заравяйки се в работа.
ОтговорИзтриванеРаботата е доста...общо понятие, може да включва доста работи, дори приятни :)
ОтговорИзтриване@ivo_isa , Кръстю е прав. По-скоро става въпрос за ангажиране на свободното време, а контактите с хора са част от това.
ОтговорИзтриванеПравила съм го и аз... както да употребявам този израз (старая се да го избягвам), така и да се ангажирам с цел да забравя самотата (само краткотраен ефект, после се върща тъпкано).
ОтговорИзтриванеКакво е всъщност самотата, нещо като "обикновения човек" разтегливо понятие с лична интерпретация. Всичко е въпрос на гледна точка, от всяко положение има не само един изход и винаги може да се извлече полза/поука.