Трябва да има ред

Някога преди много години, в една далечна страна, живеел един Цар. Живеел спокойно и безгрижно, защото в неговото царство имало железен ред. Всичко до последното камъче, било описано и за всяка работа имало определен човек, който да отговаря. Животът му също бил подреден и всичко от ставането до мигът, когато затварял очи, се движело по график.
Всяка сутрин в точен час, го събуждал определен само за това слуга. Втори слуга го изкъпвал, трети го подсушавал, а четвърти го обличал. Следвала закуската, където също за всяко нещо си имало определен човек. След това денят продължавал разграфен по секунди, като за всяка дейност се знаело, кога трябва да стане и кой трябва да я свърши.
Не винаги било така в царството. Преди година царял пълен хаос, но тогава от далечна страна пристигнал един странник. Поискал среща с Царя и му предложил да въведе ред в царството. Обяснил му, че за да има ред, трябва да има точен график за всичко и за всяко нещо да отговаря точно определен човек.
Царят помислил малко и се съгласил, странникът да опита. Назначил го за първи съветник и още след седмица, всички усетили промяната. Навсякъде в царството били закачени графици и на всеки било определено, какво и кога да прави. Новият съветник лично следял за реда. Не допускал някой да се отклони от графика и не си поплювал.
Царят останал доволен. Вече не се налагало да се притеснява за проблемите. Всички неща в царството си вървели сами и на Царят не се налагало дори да мисли.
Една сутрин, когато го събудили, Царят почувствал, че нещо не е в ред. Не знаел какво е, затова махнал с ръка и зачакал слугата, който го къпел. Вместо него обаче, дошъл слугата, който го подсушавал и се заел с работата си.
Царят от изненада, дори не могъл да протестира. Замълчал и се оставил в ръцете на следващите. Важното било, да има ред.
Само, че изненадите продължавали. Така и не се появил слугата, който трябвало да го облече и Царят се принудил да го направи сам. Донесли чиниите със закуската, но в тях нямало нищо.
Този път царят, не издържал и изпратил да повикат новия съветник. Оказало се, че имало малък проблем. Непозната болест покосила половината хора в Царството. Били на легло и никаква заплаха, не можела да ги накара, да изпълнят задълженията си. Съветникът обещал до ден два, всички да са здрави и редът да бъде възстановен. Дотогава, най-добре било всички да се придържат към своите графици и да се правят, че не забелязват нищо, защото редът бил най-важен.
Царят се примирил и продължил по своят график. Следвал лов, а това било любимото му занимание. Свитата му го чакала пред двореца. Един слуга довел коня на царя, втори му помогнал да се качи, но слугата, който отговарял за оръжията го нямало.
Все пак ловът започнал. Трябвало да има ред. Надули тръбите, а кучетата и викачите подкарали огромен глиган към ловната дружина. В друг ден, това щяло да е повод за радост, но сега вместо глиганът да е жертва, той обърнал в бяг цялата ловна дружина. Начело бил Царят, който проклинал деня, в който оставил царството в ръцете на странника. Когато успял да спре коня, се оказало, че се е загубил. Това не било в графика и царят гневен, гладен и уморен продължил на посоки през гората. Скоро открил и друга неприятност. Конят му бил загубил едната си подкова и се наложило да слезе и да върви пеша.
Малко преди залез слънце, Царят стигнал до едно непознато селце. Упъти ли го към ковачницата, но я намерил затворена. Ковачът бил в къщи, но не отстъпил нито на молбите, нито на заплахите на Царя.
- Не може, Ваше Величество! Дори и царска заповед, не може да ме накара да наруша реда и графика. Това не е едно време, когато се блъсках и по нощите. Сега си гледам графика, точка по точка. Каквото е писано, това и правя, точно на минутата. Най-важното е ред да има.
Царят се примирил и останал да нощува в селото. На сутринта, когато ковачницата отворила отишъл отново. Ковачът бил там и методично удрял с чука по наковалнята, но на нея нямало нищо. Видял Царя, оставил чука и обърсал потта от челото си.
-Ще може ли да подковеш коня ми?- попитал Царят.- Нали сега по график, е време за работа?
-За работа е, но не мога да подкова коня!- въздъхнал Ковачът.- По график съм тук и работя, но чирака дето раздухва огнището, от месеци го няма, а не мога да го сменя с друг. Мога и сам да нагорещя желязото, но и това е забранено. Писах даже на съветника ви, но каза, че това са временни проблеми и всичко ще се нареди. Важното е да се спазва графика и всеки да не се отклонява от него. Затова от тогава всеки ден идвам тук и чукам по наковалнята, както ми е по графика. Нищо не съм изкарал, но важното е да има ред, че иначе царството загива.
Приказката завършва тук. Не зная какво се е случило след това с Царя и Ковача. Не зная и какво се е случило с първия съветник и с царството. Имам някакви съмнения, че са продължили да спазват графиците до секунда и да се правят, че не забелязват нищо. Защото най-важен е редът. За къде сме без него?