Един ден Заекът, докато се разхождал рано сутринта, срещнал Таралежа. Вървял по пътеката и си мърморел.-Какво има, приятелю?- попитал го Заекът.- Защо си угрижен в този хубав пролетен ден?
-Че деня е хубав, хубав е, ама през нощта е валяло и си намокрих краката.- изръмжал Таралежът.
-Не е страшно. - засмял се Заекът. - След час слънцето ще напече и ще изсуши всичко.
-За съжаление си прав.- натъжил се още повече Таралежът.- Ще изгрее слънце, ще прегори кожата ми и пот ще избие през всичките ми пори.
Заекът не се предал. Опитал по всякакъв начин да успокои Таралежа, но той винаги намирал, от какво да се оплаче. Накрая Заекът го поканил у дома на обяд.
Сервирал масата, но Таралежът се намръщил. Твърдял, че в чинията на Заекът е сипано повече. Заекът сменил чиниите, но според Таралежът и този път в неговата имало по-малко. Сложил тогава цялата ядене пред госта.
Таралежът се оплакал, че е топло. Изстудил го Заекът, но сега пък било безсолно. Сложил и сол и изчакал госта да се нахрани.
После извадил от избата огромна дамаджана вино и я дал цялата на Таралежа. Виното било хубаво и гостът го изпил на един дъх. Усмихнал се за миг доволно, а Заекът засиял от щастие, че е успял.
В следващия миг очите на Таралежа се напълнили със сълзи и горчиво заридал.
-Какво има , Ежко? - разстроил се и Заекът.- Ако не ти е достатъчно, ще донеса още ядене и винце. Защо плачеш?
-Не, бе.... Не, бе Зайо! Не е за това. И хапването беше хубаво и винцето достатъчно. Добре ми е и затова плача. Знаеш ли колко лошо е да нямаш от какво да се оплачеш?
:-) И такива има. Но аз и тях заобикалям.
ОтговорИзтриванеМай е генетично заложено това да си доволен, когато има от какво да си недоволен. :)
ОтговорИзтриване@ivo_isa, да си призная и аз понякога обичам да си мърморя и мрънкам така:) Не чак толкова, но например в неделя вечер, когато почивните дни свършват, се оплаквам от всичко.
ОтговорИзтриване@nyeemaa , има го по малко във всеки и сигурно е от Адам и Ева още:)