Планетата на чувствата

Ако в някоя ясна, безлунна нощ вдигнем глава към звездното небе, ще видим милиони звезди. На пръв поглед всички изглеждат еднакво и обикновените хора знаят имената на малка част от тях. Останалите са еднакви, освен за специалистите астрономи, които с години се взират в небето.
Всеки ден астрономите откриват нови звезди, но повечето са невидими освен с мощни телескопи. Може би, хората никога няма да могат да достигнат до тези звезди, но това не спира човешката любознателност. Има и един въпрос, който вълнува всички ни – сами ли сме? Имаме ли братя или съперници по разум, някъде там в необятната Вселена?
Една група учени от години се опитват да намерят дори малки следи от разумна дейност сред милионите звезди. Проектът се нарича СЕТИ.

– Отново провал... За пореден път всички надежди са изгубени. Опитахме всички методи, сканирахме хиляди планети, за които има и най-малка вероятност да са люлка на разума, но навсякъде удряме на камък. Освен няколко сигнала, които се оказаха шеги на любители, нямаме нищо. Няма начин да сме сами, но другите или се крият добре, или пък не са достатъчно развити. Възможно е и просто да не търсим, където трябва или методите ни да са погрешни. Приемам всякакви предложения и идеи, колеги.
Ръководителят на проекта свали очилата си, отпи от чашата вода пред него и зачака. В залата се бяха събрали светилата на земната наука, но никой нямаше желание да вземе думата. Само една муха, промъкнала се незнайно как в помещението, кръжеше над масата, но и тя не можа да накара някой от учените да вдигне поглед.
– Колеги, моля Ви! – покашля се ръководителят.
– Ами... Не зная дали е важно. Работя над нещо, но още не е напълно завършено. Може би след година.--- Или пък две... – обади се едно дребно старче, на което винаги забравяха името.
– Кажете, колега! Можем да помогнем, пък ако има хляб в работата ви, каква по-добра експериментална база бихте имали, от цялата мощ на проекта?
– Ами... Всъщност, базата на проекта не ми трябва. Опитвам се да сканирам Вселената по друг начин. Досега търсехме радиосигнали или необичайно енергийно потребление, но това не са единствените белези на живота. Правехме анализ на спектъра за определени химични елементи, но не е задължително животът навсякъде да е еднакъв. Да приемем, че търсим подобни на нас същества. Замисляли ли сте се какво откроява човека от останалите живи същества?
– Разумът, разбира се!
– Да, разумът е важен, но вече и на Земята сме близо да създаване на машинен разум. Освен това, елементарна наличност на разум има в почти всички живи същества. Обаче има една комбинация, която е гаранция за успех. Ако установим на някоя планета разум плюс силни чувства, почти е сигурно, че сме попаднали на наши братя. Моят метод за сканиране открива наличието на силни чувства, дори на милиарди светлинни години от Земята. При наличие на истински силни чувства, наблюдавания обект се оцветява във всички цветове на дъгата. За съжаление обектите, които изследвах, най-вероятно не са населени. За Земята съм сигурен, че е Планета искряща от чувства. Ако открием подобна, ще сме намерили братя. Първите експерименти бяха на близки разстояния и с животни. Разликата на спектрите на чувствата при тях и хората е малка, както можете да видите от тези диаграми. Методът има два недостатъка. Първо, за изследване е нужна много енергия. Наистина, само за част от секундата, но след първите опити, електроразпределителното дружество ме изключи от мрежата, а същата участ постигна и университетската лаборатория. Второ, методът засича само така наречените светли чувства. Омразата, гневът, завистта, егоизмът заглушават цветните излъчвания и се получава черна картина. Работя върху по-прецизни филтри, но ми трябва още година две.
– Превъзходно, колега! Възхитително! Точно това ни трябва! – заваляха поздравления в залата.
– Ако разрешите, още днес ще започнем изследвания по вашия метод. Имаме тройно подсигуряване на захранването и ще уговорим, пиковите натоварвания – предложи ръководителят на проекта.
– Няма проблем! – усмихна се старчето и се изпъчи. - Ще предоставя апаратурата и всичко, което е необходимо. Имаме и подходящ обект. Планетата 90874 Петуния В3, е идеално подобие на Земята. Атмосферата и се различава от земната само с 0,1%. Няма начин, там да не се е зародил и развил разумен живот. Имам само една молба. Можете ли още днес да уредите публикации във водещите научните издания. И ако може, да не бъркат името ми, както предишния път.
– Разбира се, колега! Секретарката ми ще се обади веднага и всичко ще е точно. – кимна разсеяно ръководителят на проекта.

След час експериментът беше проведен. За съжаление, вместо очакваното, снимките на спектъра показваха идеално черно петно. Разочаровани, учените наведоха глави и се разотидоха по домовете си.

Беше късна нощ, когато телефонът на ръководителя на проекта зазвъня. Обаждаше се млад асистент, натоварен да обработва и класифицира резултатите.
– Извинявам се много, шефе, но открих грешка в последния експеримент. Някакъв бъг в системата е променил насочването и вместо да изследваме планетата 90874 Петуния В3, сме прихванали отразен сигнал от друга.
– Благодаря, колега! Значи нищо не е загубено. Утре ще повторим изследването и може би това ще е Денят, който чакаме отдавна. Пред човечеството се откриват нови хоризонти. Задраскайте онази планета от списъка, за де не си губим времето за повторни изследвания. Нищо фатално не е станало. А коя е планетата? Някое червено джудже ли?
– Не, шефе! Точно това е най-големият проблем. Отразения сигнал, който прихванахме е от планетата Земя...