Гузен негонен бяга

Един ден Лъвът събрал горските животни пред пещерата си. От далеч се виждало, че е ядосан. Крачел нервно напред - назад, а когото погледът му се спирал на някого, тръпки пропълзявали по гърба му.
-Не съм доволен! От години се грижа за гората и вас. Гледам да има ред и всеки да е доволен и да живее спокойно. Не съм наказвал някого, откакто се помня, а все гледам с блага дума да действам.
Днес обаче съм бесен. След толкова спокойни години, някой си е помислил, че може да прави каквото поиска. И друг път се е случвало, редът да се нарушава. Тук нещо малко, там друго. За някои неща зная, други не са били толкова важни, или просто съм пропуснал. Случва се и без това не може.
Само, че от месец, някой от вас всеки ден нарушава реда. Още не зная кой е, но следите са навсякъде. Два елена са изядени, разбит и ограбен е домът на Лисицата, изяден е всичкият мед на Мечката, а на Заекът, някой снощи в тъмното е откъсна опашката. В поточето са изхвърлени всякакви боклуци и някой го е отклонил към дома на Таралежа. Добре, че той се е усетил навреме, но домът му ще е необитаем още поне месец. Непрокопсаникът, който е направил това, не се спира пред нищо. Тази сутрин е изкоренил и розовата ми градинка. Бих му простил това, но жената се връща от почивка утре, и не ми се иска да се мяркам пред очите и.
Бесен съм и виновникът ще си плати. Този път ще пипам строго. Мислех в началото да го предам на Лъвицата, в момента когато види изкоренените рози, но е прекалено жестоко. Затова реших виновникът след като оправи белите, които са поправими, в продължение на година да почиства всеки ден голямата поляна. Справедливо е и не е жестоко, но искам веднага да си признае.
Кой от вас е? Искам да си признае тук пред всички, защото рано или късно ще науча и тогава....
Чакам!
Животните разтреперани дълго мълчали навели глави. Никой не смеел да вдигне поглед към Лъва, който нервно обикалял пред тях. Дори и ромонът на поточето замлъкнал, а вятърът се скрил в короната на една бреза.
Минал час в мълчание, минали два и накрая се Вълкът не издържал:
-Какво сте се вторачили всички в мен? Не съм аз, бе! Не съм! Не съм и нямам намерение да плащам за чужди грехове! Никога, ама никога в живота си не съм ял мед! Не съм! Не съм, бе!