Професионален спорт

През юношеските си години спортувах много. Изредих и няколко спорта с различен успех. Тогава спортистите в България се наричаха аматьори, но повечето се водеха само формално на работа. Дори и тези в окръжните групи, само отчитаха на ведомост, но не работеха. Парите дори на националите и тези във водещите отбори, не бяха много, но осигуряваха сносен живот. След приключване на спортната кариера, съдбата на отпадналите беше различна. Малка част от тях продължаваха с работа в спортните среди, други трябваше да се научат да работят, а трети се пропиваха.
Тогава не съм мислел за такова бъдеще. Харесваше ми състезанието, възможността да премериш сили и контактите с връстници. Не съм тренирал и за здравето си. Нещата, които ми помогнаха да съхраня здравето си до днес, бяха бягането, гимнастиката, щангите и йогата. С тях не съм се състезавал, а съм се учил и занимавал сам. Дори и сега, макар не редовно намирам време, а всяка минута се отплаща.
Спортът няма нищо общо със здравето. Знаех го още тогава. Спорта беше болка, контузии и медикаменти. Имах късмет, че се отказах навреме. Познатите, които продължиха се тъпчеха с „витамини“ на килограм, а бяха още деца.
Спортът не беше и честна надпревара. Като се започне с определяне на съставите и се стигне до уговаряне на резултатите, нищо по веригата нямаше общо с честната надпревара. От футбола например се отказах, защото не пожелах да дам кръщелното си свидетелство, за да участва в отбора, човек с поне пет години над разрешената възраст. Той все пък участва, а и в другите отбори имаше такива. Всички знаеха и го приемаха за нормално, но аз просто си тръгнах.
Днес нещата са още по-зле. Спортът вече е официално професионален. В ръцете на млади хора се изсипват пари, които не са заработили. След няколко години активна спортна дейност, повечето отиват на улицата, но за тяхно място винаги има нови. Дори и изключенията с малцината успели, са по-скоро потвърждение на правилото. Парите се увеличават с всяка година и се превръщат в единственото нещо, което означава спорта. Пари, пари, пари.
Това е днес професионалния спорт и ако се замислите, от него имат полза само рекламната и хазартната индустрии. Гледането на спортни събития не замества физическата активност, а залагането не е състезание.
Странно ми е, че държавата продължава да отделя средства за нещо, от което не печели, нито тя, нито отделните хора. Вече приключи футболното първенство, но в края му премиерът обеща финансова подкрепа на столичните клубове.
Защо? С какво са допринесли за държавата? Освен с прането на пари, чрез трансфери и безплатната реклама за собствениците, друго не мога да се сетя. Печалбите от черното тото не влизат в бюджета.
Да приемем, че това са лични капризи на премиера, или пък опит за привличане на гласове, след феновете. Ами новата спортна зала в София? Цената и почти съвпада с дефицита в бюджета за миналата година.
На всичко отгоре, държаната всяка година отделя значителна сума за спорта. Налива пари за няколко медала годишно, твърдейки че това е в полза за здравето на хората. В същото време, българите стават все по-болна нация. Скоро прочетох, че за миналата година всеки от нас е похарчил средно по триста лева за лекарства.
Това са фактите. Искам и да направя разликата, между спортуването и професионалния спорт. Спортуването за здраве, е не само полезно, но и необходимо. За съжаление вече са малко местата в града, където хората могат свободно да спортуват. Тези места не носят пари, затова вместо това, расте боят на фитнес центровете. Вече не са старите мрачни помещения, а бляскави салони пълни с уреди и удобства. Цените не са високи, но когато престъпим прага на такива, не трябва да забравяме, че основната им цел също е печалбата. Едно от нещата са модерните хранителни добавки, част от които са безполезни, други вредни, трети излишни за спортуващите за здраве.
Отново пари и печалба. Всъщност човек може да поддържа здравето си и в къщи, но за това трябва да има знания. Държавата може, да отдели малка част от парите за спорта, за такива разяснителни програми, но няма да го направи. Тя не печели от здравето на отделния човек. Печели от лекарствата и от данъците от хазарта. Няма и начин политиците да извлекат популярност от такава програма. По-престижно е да се снимаш с медалист, отколкото с обикновен здрав човечец, спортуващ в къщи.
За възрастните е късно. Навиците се създават в ранна възраст, а тук училището е голям длъжник. За едно дете не е важно, колко бързо тича, колко силно рита или хвърля и колко високо скача. Децата трябва да бъдат научени не на техника, а на култура на движението. Да научат, как се осъществява всяко движение, какви са процесите в организма им, как да дишат правилно.
За съжаление, това не се прави. На професионалния спорт, са нужни състезатели, а не здрави хора. Хората са просто материал, във фабриката за пари. Когато се износят, просто се заменят с други.