Днес много хора са недоволни от света, в който живеем и с право. Всяка година те стават все повече и повече. Причината не е, че светът става по-лош. По-скоро хората имат повече изисквания към мястото където прекарват живота си. Малко от тях имат сили да променят нещо, но това не пречи да желаят промяната. Дали обаче знаем точно какъв свят искаме? Дали желанията ни са осъществими?
Нека за миг си представим, че имаме възможност да започнем от нулата. Да направим нов свят, такъв какъвто го виждаме в мечтите си.
С какво да започнем?
Може би с планетата, на която живеем? Нека я направим по-голяма, за да може да има повече място и за нас и за тези след нас.
За съжаление не става. Половината от нас, веднага ще възразят, че хората и без това са достатъчно чужди и далеч един от друг. Ако пък намалим планетата, същите хора, ще кажат, че им трябва по-голямо лично пространство.
Тогава да променим климата? Нека направим, така че навсякъде да е вечна пролет. Пролетта е любимия сезон на повечето хора, но дали е достатъчна? Нима земята ще е също толкова красива, без разнообразието на останалите сезони? Ако премахнем сезоните, много от растенията и животните просто няма да оцелеят. Колкото е да е странно, дори пустините са част, без която не можем.
Ами тогава, какво да променим? Нека променим самите нас. Нека направим хората по-здрави, по-високи, по-умни и силни. Нека направим всички красиви и добри. Трудна задача, но можем. Само, че дали всички хора ще пожелаят, да останат такива. Дали ще са доволни, да бъдат еднакви?
Ами тогава?
Има един начин все пак да направим свят, който е на всички. И тогава ще се намерят недоволни. И тогава всичко няма да е идеално, но това няма да е най-важното.
За да направим свой свят, трябва всички да съберем желанията си. Да ги смесим и разбъркаме добре, а след това получената смес да се пече на пролетното слънце, докато придобие приятен цвят, мирис и вкус.
Какъв ще бъде този нов свят? Възможно е да е много различен от днешния, но по-вероятно е да е почти точно копие на днешния.
Защо тогава да правим нов свят? Струва ли си?
Според мен да! Струва си, защото тогава всеки ще вижда в общото и своята частица участие.
Може би тогава, наистина ще почувстваме света, като част от себе си. Като нашето място, за което сме отговорни и което можем да променим.
Всички заедно, защото този свят ще е за всички.
Нека направим един нов свят. Всеки да вземе желанията си и да ги смесим добре. Получената смес , трябва да се пече на пролетното слънце, докато придобие приятен цвят, вкус и мирис.
Може да отнеме много време, но можем да опитаме. Днес, утре или когато и да е. От нас зависи.
Ще го направим ли някога?
Нека за миг си представим, че имаме възможност да започнем от нулата. Да направим нов свят, такъв какъвто го виждаме в мечтите си.
С какво да започнем?
Може би с планетата, на която живеем? Нека я направим по-голяма, за да може да има повече място и за нас и за тези след нас.
За съжаление не става. Половината от нас, веднага ще възразят, че хората и без това са достатъчно чужди и далеч един от друг. Ако пък намалим планетата, същите хора, ще кажат, че им трябва по-голямо лично пространство.
Тогава да променим климата? Нека направим, така че навсякъде да е вечна пролет. Пролетта е любимия сезон на повечето хора, но дали е достатъчна? Нима земята ще е също толкова красива, без разнообразието на останалите сезони? Ако премахнем сезоните, много от растенията и животните просто няма да оцелеят. Колкото е да е странно, дори пустините са част, без която не можем.
Ами тогава, какво да променим? Нека променим самите нас. Нека направим хората по-здрави, по-високи, по-умни и силни. Нека направим всички красиви и добри. Трудна задача, но можем. Само, че дали всички хора ще пожелаят, да останат такива. Дали ще са доволни, да бъдат еднакви?
Ами тогава?
Има един начин все пак да направим свят, който е на всички. И тогава ще се намерят недоволни. И тогава всичко няма да е идеално, но това няма да е най-важното.
За да направим свой свят, трябва всички да съберем желанията си. Да ги смесим и разбъркаме добре, а след това получената смес да се пече на пролетното слънце, докато придобие приятен цвят, мирис и вкус.
Какъв ще бъде този нов свят? Възможно е да е много различен от днешния, но по-вероятно е да е почти точно копие на днешния.
Защо тогава да правим нов свят? Струва ли си?
Според мен да! Струва си, защото тогава всеки ще вижда в общото и своята частица участие.
Може би тогава, наистина ще почувстваме света, като част от себе си. Като нашето място, за което сме отговорни и което можем да променим.
Всички заедно, защото този свят ще е за всички.
Нека направим един нов свят. Всеки да вземе желанията си и да ги смесим добре. Получената смес , трябва да се пече на пролетното слънце, докато придобие приятен цвят, вкус и мирис.
Може да отнеме много време, но можем да опитаме. Днес, утре или когато и да е. От нас зависи.
Ще го направим ли някога?
Преди да си смесим желанията може би трябва да подредим начина си на мислене, защото там се крият разни неща.
ОтговорИзтриванеВладо, не мислиш ли, че светът си е направен достатъчно добре и хубав , това което има нужда да се "ошлайфа" сме ние ...
ОтговорИзтриванеБраво Влади,много ми хареса !
ОтговорИзтриванеРуми много съм съгласна с тебе! И Подредбата на самите ни желания , тяхната формулировка е много важна . Защото те често се свъдват , но не и по ночина, по който сме ги желали ... Затова и после сме разочаровани, тъжни, недоволни , ако щеш ...
Да,съгласна съм и с Кръстю, светът наистина е достатъчно хубав,ние подлежим на разхубавяване ...
Няма как да не се сетя за Brave New World на Олдъс Хъксли и да не си тананикам песента на Iron Maiden със същото име.
ОтговорИзтриванеПоредният чудесен текст :)
Не мисля, че можем да направим нещо със свят, от който сме част.
ОтговорИзтриванеИ то не най-съществената...
Претендираме, че сме разумни, но не знаем какво е разум - няма база за сравнение... Мислим, че сме единствения разумен вид на планетата, но това не е сигурно. Каква част от нея познаваме?
Може би, ако се откажем от антропоцентризма и приемем, че сме част от цялото, а не самото цяло, ще има положителен ефект :)
Дам... и аз мисля, че ако имаме нужда от промяна трябва да започнем от вътрешния си свят. Тогава и мирогледа се променя.
ОтговорИзтриванеС тази рецепта мисля, че цветът ще е мръсно-сив.
ОтговорИзтриванеТрябва да възпитаваме в доброта, но първо да ѝ дадем определение...
А възпитанието на обществото е задача по силите на държавата. За мен е достатъчно да започнем с отдалечаване от егоцентризма. Естествено, личния пример е решаващ.
За съжаление целта на капитализма не е в тази посока.
@Руми66, да а най-лошото е извинението, че нещи не зависи от нас. Проста така е направен света.
ОтговорИзтриване@Кръстю , проблемът наистина е в хората. В това, че приемат нещата и чакат някой друг да ги промени. Ако може някой да промени и тях, ще е леснто, но трябва да го направят сами.
@xabiba , желанията са различни и когато започнем наистина да уважаваме тези на другите, тогава и света ще се промени.
@troubadour , радвам се, че съм подобрил настроението поне на един човек. Това е моят принос.
@slavuncho ,да. Ако приемем наистина,че сме само частица, тогава и светът ще ни хареса повече.
@PetyaL., това е най-трудно, но пък знае ли човек каво е бъдещето.
@ivo_isa , Цветът е без значение. Нали знаеш, че родното гардже е най-хубаво:) А за капитализма е така, но не виждам как ще се промени, поне докато сме живи.