Някога на един самотен остров, живеели само деца. Били щастливи и по цял ден играели и се смеели. Не познавали мъката, лъжата, омразата и лицемерието. Може би затова, никога не пораствали. Не остарявали, а оставали завинаги деца.Един ден морските вълни изхвърлили на брега сал, на който имало двама души. Били възрастни хора и децата много се учудили. Не били виждали друг път възрастен човек. Те изглеждали странно и се държали странно, но за децата било интересно. Дори измислили нова игра. Започнали да играят на възрастни.
В началото било забавно, но скоро всичко се променило. На островът се настанили мъката, лъжата, омразата и лицемерието. Децата пораснали и приказката свършила.
Може да се каже много по случай днешния ден. Може да споменем нерадостната съдба на милиони деца по света и тук. Можем да кажем, че децата са нашето бъдеще, да говорим за вината на родителите и училището. Можем да бъдем състрадателни, към несправедливо страдащите. Можем и да бъдем гневни от поведението, на разглезени „принцеси“ и „принцове“.
Можем и да направим много неща, не за децата в целия свят, а за децата на България.
Можем да осигурим идеални условия за живот. Можем да дадем на децата най-доброто образование, което днес е възможно. Можем да построим прекрасни места за игра и почивка. Може би,не днес, но все някога ще имаме възможности за това.
Достатъчно ли е?
Не мисля, защото забравяме най-важното. Светът на децата е копие на този на възрастните. Ако ние не се променим, ако не променим начина, по който се отнасяме помежду си, ако не променим нашия свят на възрастните, всичко друго ще бъде напразно.
Децата могат да имат своя преценка. Могат да са различни от нас и са такива, но каквито и да станат, когато пораснат, в началото всичко започва на игра. Игра на възрастни, в която копират света ни, такъв какъвто го виждат. С маски и грим, с роли и заучени реплики, с мъка, лъжа, омраза и лицемерие. Когато разберат, че не е игра, вече е късно. Вече са пораснали.
Някога на един самотен остров, живеели само деца. Били щастливи и по цял ден играели и се смеели. Не познавали мъката, лъжата, омразата и лицемерието. Може би затова, никога не пораствали. Не остарявали, а оставали завинаги деца.
Честит празник! :P:D И да завинаги си оставаме деца ;)
ОтговорИзтриванеЧестит празник на детето в теб, Влади! :):)
ОтговорИзтриванеЧестит празник на детето в теб :)
ОтговорИзтриване@Ondine , вече ни е късно, но можем да опитваме поне.
ОтговорИзтриване@shareniika , ами нека другите деца да са имали малък повод за радост днес. Това е най-важното.
@Руми, тези в нас ще имат и други дни. Този не е техен:)