Добрият цар

Някога преди много години, в едно царство на трона се възкачил нов Цар. Поданиците му го посрещнали с надежда, защото го познавали, от малък и разчитали да промени царството към по-добро.
Когато бил Принц, новият Цар често критикувал нещата в царството. Говорел, като обикновените хора. Твърдял, че споделя проблемите и мъките им и хората го харесвали. Принцът пък, обичал да бъде харесван и всяка негова дума и жест, били за да го харесват. Заел, че като принц от него нищо не зависи. Затова обещавал щедро, като колкото повече обещавал, толкова повече аплодисменти получавал.
Когато дошло неговото време и заел престола, забравил всичките си стари обещания. Мислел, че като Цар вече не трябва да обещава, за да го харесат. Поданиците били длъжни да харесват Царя си.
Хазната била празна и за да я напълни, новият Цар вдигнал данъците. Хората в царството и без това били в окаяно състояние, а помнели обещанията му да намали данъците. Започнали да го освиркват и ругаят, но Царят не забелязвал нищо.
-Хората ме харесват и обичат!- Казвал Царят на съветниците си.- Вярно, че днес, когато минаваше каляската, някои се опитаха да развалят денят ми, но те са малка шайка провокатори. Народът ме обича!
-Ваше Величество!- обадил се един от съветниците.- Може да ви обичат, но обич не се яде. Хората са на ръба на оцеляването. Новите данъци са нещо, което може да накара обичта да се забрави.
-Глупости!- засмял се Царят.- Сега ще ви демонстрирам, че всичко е наред. Колко жълтици събрахте с новия данък?
-Десет милиона, Ваше Величество.
Царят излязъл на балкона на двореца. Долу на пазара, хората го видели и започнали да го освиркват, но той не се смутил. Вдигнал ръка и накарал глашатаите да повтарят думите му:
-Скъпи, хора! Зная, че сте зле, но правя всичко възможно за да направя живота ви по-добър. Няма да стане днес, или утре. Няма да стане и другата седмица, но някой ден ще живеете добре. Обещавам! Освен това, реших още днес да ви помогна, като ви раздам един милион жълтици от личните си средства. Царството се нуждае от тях, но за мен по-важни сте вие.
Площадът избухнал от овации.
-Да живее, нашия Цар!
Царят дълго се любувал на овациите, а след това се прибрал в двореца и наредил от другият ден да вдигнат още данъците.
След седмица съветниците на Царя пак, заговорили че хората са зле и недоволстват.
-Глупости! -отсякъл Царят.- Сега ще ви демонстрирам, че всичко е наред. Колко жълтици събрахте с новите данъци?
-Малко, ваше Величество. Едва хиляда жълтици. Хората вече нямат нищо, което да им се вземе.
Царят не се смутил, а излязъл на балкона. Не този балкон, който гледал към площада, а този който гледал към градината му. Долу десетина слуги, вършели работата си.
-Скъпи, хора! - покашлял се Царят и слугите погледнали към него.- Зная, че сте зле, но правя всичко възможно за да направя живота ви по-добър. Няма да стане днес, или утре. Няма да стане и другата седмица, но някой ден ще живеете добре. Обещавам! Освен това, реших още днес да ви помогна, като ви раздам един на всеки от вас по една жълтица от личните си средства. Царството се нуждае от тях, но за мен по-важни сте вие.
-Да живее, нашия Цар! - викали дълго слугите, а Царят се усмихнал и се обърнал към съветниците си.- Виждате ли, че хората ме обичат? Винаги ще ме обичат, защото съм добър и справедлив. От утре вдигнете данъците двойно! Хората ще ги платят с радост, защото знаят, че правя всичко за тяхно добро.Обичат ме, бе!