Колко приятели имаш

Една сутрин Мечо, докато се разхождал из гората, чул някой да брои.
– Един, двата, трима... Аааа, не! Сега отначало. Един, двама, може би трима... И така не става. Хайде пак отначало. Един...
– Здравей, Зайо! – поздравил учтиво Мечо. – Какво броиш?
– Здравей, Мечо. Извинявай, но съм зает. Броя приятелите си.
– Защо ги броиш?
– Броя ги, за да зная колко са.
– Странно? Нима не знаеш, кои са твоите приятели?
– Нееее, Мечо. Аз ги броя. Това е друго. За да знаеш колко са приятелите ти, трябва да ги преброиш. Знаеш ли колко са твоите?
– Ами аз зная кои са. Никога не съм ги броил.
– Значи трябва да ги преброиш!- обяснил Зайо.
– А, как точно да ги преброя? И защо ми е притрябвало?
– Трябва, за да си наясно с нещата. Първо трябва да извадиш, тези които не те подкрепят винаги. След това, махаш тези, които не винаги са съгласни с теб. След това махаш...
– Чакай, Зайо! Това не е броене, а изваждане. Учихме го в училище. Не разбирам, защо трябва да махам приятели, които не са съгласни винаги с мен. Или пък за това, че не винаги са ме подкрепили. Може пък да са мислели друго, или да са се разсеяли за миг. Може пък да имат свое мнение и да държат на него.
– Пак нищо не разбираш, Мечо. Приятелите трябва да ти дават, да те подкрепят и да са винаги до теб. Иначе, защо са ти?
– Ами аз не чакам нищо от моите приятели. Те са мои Приятели и ако мога аз ще дам на тях. Случва се понякога, да съм разсеян. Случва се и да не съм съгласен с всичко, което правят. Да, но са мои Приятели, защото аз съм ги избрал.
– Добре де! – намръщил се Зайо.  – А колко са приятелите ти?
– Ох, Зайо! Нищо не разбираш. Като толкова знаеш, кажи твоите колко са. Колко винаги са били съгласни с теб и винаги са те подкрепяли?
– Не, зная! – въздъхнал Зайо.  – От сутринта ги броя, но не стигам до никъде. Или някой ме прекъсва, или когато свърша да броя, не е останал никой.
– Никой ли, Зайо? Нито един?
– Да! Нито един!
– Ами, Зайо, мисля че грешиш. Ти си мой Приятел.
– Наистина ли? – подскочил Зайо. – Наистина си мой приятел? Ураааааа!!! Имам приятел, който винаги ще е съгласен с мен и винаги ще ме подкрепя. Благодаря ти, Мечо! Благодаря! Благодаря! Благодаря! Сега да започна да броя отначало. Един приятел...
– Зайо! Нищо не си разбрал. Приятелите не се броят! Те са приятели, защото ги приемаме за такива, а не за да ги броим!
– Добре, де! – смутил се Зайо. – Повече няма! Обещавам!
След това подсвирквайки си поел към дома си, но скоро Мечо чул отново гласа му в далечината:
– Един приятел... Аааааааа, не! Сега отначало. Един...
Две свраки кацнали на близкото дърво се разкрякали присмехулно, но Мечо ги погледнал накриво и те замлъкнали.
– Хей! Млъквайте! Това е Зайо! – казал строго Мечо. – Той е мой Приятел и е такъв, защото аз съм го избрал!