Изсъхнало дърво

През тази седмица, всяка сутрин на път за работа , погледът ми се спира на едно изсъхнало дърво. Не помня от кога е изсъхнало, но въпреки, че е огромно, причината да го забележа беше високия заводски комин, който се откроява рязко на фона на планината.
Опитах се да му направя снимки от различен ъгъл, но с фотото на телефона, ефекта се губи. Затова пък пред обектива попадна изсъхналото дърво.
Много старо кестеново дърво, но не вярвам причината за изсъхването да е възрастта. Наблизо има друго, което е живо. То е също толкова старо и голямо, само короната му е жестоко окастрена.
Изсъхналия кестен ми, напомни за един период преди години. В повечето къщи, по нашата улица имаше стари крушови дървета. Крушите зрееха късно, но бяха трайни и издържаха без проблем до пролетта. Започнаха да съхнат внезапно и хората заговориха за глобалното затопляне, въпреки че годините бяха хладни и влажни. Някой отсякоха веднага старите дървета. Други в продължение на две три години, почистваха изсъхналите клони и дърветата се съвзеха.
Тогава научих, че за да отсечеш дърво в двора си ти трябва разрешение от общината. За да засадиш дърво, не ти трябва разрешение, но това е друга тема. Най-лесно такова разрешение се дава, когато дървото е изсъхнало.
В онзи период забелязах, как покрай крушите, се появиха и други изсъхнали дървета. От различни видове и на различна възраст, но с едно общо качество- пречеха. През седмицата се огледах и видях поне три такива изсъхнали стари дървета, само на нашата улица. Както и с дървото на снимката, причината не е в климатичните промени.
По време на отпуската пък се загледах в няколко огромни дървета, около дома ми. Не зная на колко години са, но бяха огромни и когато бях дете. Предполагам, че поне четири са над сто годишни. Два явора, един огромен кестен с окастрена корона и ясеново дърво.
Мисля, че в който и град да отидете, ще видите такива дървета. Тези, които оцелеят като млади, се справят отлично и оцеляват, въпреки замърсяването. Всъщност истинската опасност са не условията, а хората. Докато са млади дърветата, са повод за радост, но пораснат ли, често започват да пречат. Дали на кабелите оплели небето в мрежа, дали на някой сърдит стопанин, на когото дворът остава в сянка, или пък са пречка за нов строителен проект, няма значение. Идват резачките и краят на гигантите е неизбежен. Най-често първо се започва с орязване на короните, но това не е достатъчно. След това, след някоя буря се набелязват гигантите, като потенциално опасни и от тук нататък, говорят само резачките. За разлика от частните дворове, общината няма нужда да си играе на дребно и да чака дърветата да изсъхнат.
Да, наистина някои от старите дървета са опасни. Причината не е в тях, защото когато са били посадени, най-често около тях е имало достатъчно пространство, за да не бъдат опасни. Днес вече всеки квадратен метър е нужен, а бетонът и асфалтът настъпват с дни.
Трябва все пак да призная, че за мое учудване градът става все по-зелен с всяка година. Общината сади нови дръвчета всяка година, но ефекта е малък. Причината е, че не се мисли дали мястото е подходящо за даден вид, а просто се сади. Спомням си преди време, как всяка пролет и есен ни водеха да бригада. Копаехме все на едни и същи каменисти места и бодвахме фиданки, които след шест месеца изсъхваха. Подобно нещо, наблюдавам от две три години покрай новата спортна зала. Под нея няма земя, а няколко метра чакъл и пясък. Строителят преди да издаде обекта е покрил камъните с около пет пръста глинеста земя, в която се забождат младите дръвчета. Цяло лято се носи вода с кофи, за да се поливат сухите пръчки, а есента се изкореняват и се заменят с нови.
Хората обаче, не оставят дворовете си без зеленина. Напоследък наблюдавам, че и в междублоковите пространства, млади дръвчета набират сила. Някой ден, сигурно и те ще станат потенциално опасни, но дотогава ще радват много хора, даващи сянка и прохлада. Сред тези млади дървета, почти не съм видял изсъхнало. Поне засега не пречат на никого, а за утре не зная.