Лицата в политиката

От вчера, за моя радост, народните ни представители са в отпуск. Поне в този месец, медиите няма да ме занимават с тях. Поне се надявам, но може да бъркам, защото тази година има избори.
Докато отминат, както винаги при всяка възможност, всички политици ще тръбят, как без тях не може. Ще се бият по гърдите, че единствено те са способни да решат всички проблеми и ако светът все още съществува, единствената причина са те.
Същото се случи и на последния вот на недоверие, където никой не предложи алтернатива, но всички ревяха в глас, че те са спасението на България. Ревяха, че без тях не съществува, нито минало, нито бъдеще.
Всъщност, ако на повечето от хората в българската политика днес, се забрани да се занимават с държавните дела, нещата ще се оправят за година две. Оттеглянето им, би било в полза и на собствените им партии и ако наистина целта им бяха идеологии, идеи и ценности в полза на обществото, щяха да го направят отдавна.
Само, че няма да стане. След последните избори, нито един партиен лидер, не пое отговорност за резултатите. Нито една партия, не използва двете години между изборите, за да се очисти от „плявата“. Няма да го направят и в бъдеще.
Според мен, свързването на определени партии с точно фиксирани личности, е най- големия недостатък на сегашното време. Напористи хорица, окупираха само за себе си понятия, като ляво и дясно, демокрация и национални интереси и не търпят конкуренция.
Това не е от днес. Нито политиката, нито демагогията са от днес. Политиката се е зародила още с началото на човешкия род. Само,че тогавашните партии, са се опитвали да омаят не обикновените хорица, а владетелите, или претендентите за престола. Само, чрез тях е имало шанс да се докоснат до властта.
Не пълната влас, а само частична, защото властта се е предавала по наследство, но това е било единствения шанс, някой да се открои над другите. Водещи са били, не философията и идеалите, а единствено желанието за власт.
Били са несигурни времена за участниците, защото всичко е зависело от един човек. Монархът е можел просто, заради каприз, да унищожи участниците в представлението и често го е правел.
В по-късни времена, политиката е станала по-безопасна. Вместо да зависят само от определена личност и да се борят за предразположението ѝ, политическите организации намерили по-удачна форма. Формално се поставили в ръцете на избирателите. Формално, защото на практика избирателите нямат трайно и постоянно участие. Ролята им се свежда в еднократен акт, през определен период, а през останалото време нямат никакви лостове, за да влияят на избраните. Зад формата на представителна демокрация, на на практика е осигурена пълна свобода и несменяемост на партийните лидери. Единствената опасност идва от средите на собствените партии. Голяма част от членовете им са просто заблудени от красиви думи и не се различават от избирателите, но малка част знаят защо са там. Това е единствения им шанс, да се почувстват значими и да имат реална власт. Ако за един ръководител на фирма са нужни качества, за един политик е нужно само желание за кариера. Ако за един ръководител, лоши резултати са равнозначни на уволнение или фалит, за един политик, това е просто повод, да се оплаче, колко е неразбран и недооценен.
В годините след 1990 година е имало и способни и честни хора сред политиците. Не искам да си кривя душата и ако не ги споменавам, то е защото което и име да спомена, ще му се търсят главно недостатъците. За съжаление нито един от тях не е вече в реалната политика. „Несменяемите“, „единствените“ и „неповторимите“, не допускат случайни хора, особено ако са кадърни.
Изградената система не допуска пробив. Тези хора, независимо дали са на власт, или симулират,че са опозиция, са наистина несменяеми. Нещата са така подредени, че отдавна от избирателите нищо не зависи, а партийните организации, не допускат и вътрешен пробив.
Поне аз не виждам изход. Широко рекламираното гражданско общество е просто един мит, пуснат в обръщение от партийните централи. Докато умните се наумуват, лудите се налудуват, а лицата в политиката остават, като паметници на нашето безсилие да променим нещата.
Остава въпросът, кои са "умните" и кои "лудите", но сега е лято. Парламента е цял месец в почивка. Много е, но е заслужена. Не от депутатите и политиците, а от тези,които са принудени да ги търпят, поне до следващите избори.