![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEikRcsD4A6r4yNciRjtart5k0nylxxK5v3UL205WDTFiqGhc6DB6355we-pY4LEj0-VnGA_UYQf20CC5qJgn93LFmuDP88cPkB_XmDTox7XBL_qdkgmAUgpr7TCMS0unC6z2y2_n7kxEkc/s320/%25D0%25BF%25D0%25B5%25D0%25BF%25D0%25B5%25D1%2580%25D1%2583%25D0%25B4%25D0%25B8.jpg)
очакват уморени есента,
полегнали в тревата,
като крила на мъртви пеперуди.
Не искат вече лятото,
изгарящо и сухо,
златисто и жестоко,
даряващо, но взимащо.
Не искат да танцуват боси,
като гладни цигани,
забравили несгодите
и влюбени във слънцето.
Не искат
по кожата им да остават
кристали сол,
следи от капки пот,
или сълзи,
в очакване на дъжд,
за да се скрият в него.
В очакване на есента
отронени листа,
като крила на мъртви пеперуди
почиват уморени от живота.
Цветята вече се изсъхнали,
но са посели семената си
и ще се върнат пак напролет,
за да дочакат нови пеперуди.
Крила на мъртви пеперуди
полегнали в тревата,
очакват уморени есента,
като отронени листа....
Няма коментари:
Публикуване на коментар