Данъците

Не зная, от кога в човешката история е започнало плащането на данъци.Може би още от момента, в който първата частица разум се е появила в някой далечен наш предшественик.
В самота начало, данъците не са се наричали така. Думите са били жертва и дар, а получателите са били нещата, от които първите хора са се страхували и боготворели. По-късно някои хора са поели посредничеството с Боговете и започнали те да получават и събират даровете и жертвите. Присвоили си това „право“, те определяли вида и количеството за получаване. Дори и да имало недоволни, малко от тях се осмелявали да надигнат глас, защото всяко недоволство се оценявало, като бунт срещу Боговете.
С времето човешкото общество ставало по-сложно. Със сила или хитрост някои хора, се издигнали над другите и поели всички решения в своите ръце. Докато всички останали, били принудени да се трудят за хляба си, владетелите нямало нужда да го правят. Те можели да вземат със сила, каквото поискат за себе си и взимали много. Толкова много, че на хората от които взимали, не оставало почти нищо. Така възникнала и формата на държавно управление основаваща се на законите, служещи за защита основно на управниците.
За да се предпазят от недоволните, били създадени въоръжени структури. За тях трябвали средства, а те идвали от нови и по-високи данъци. Ако имало недостиг на средства, се прибягвало към войни с други държави, като победените освен разграбването, също били облагани с данъци.
В онези стари времена, хората плащали данъците под заплахата от физическо или духовно унищожение. Плащали, за да са живи. Нищо чудно, че данъците били най-омразното нещо. Всеки гледал да излъже или да срие част от дължимия данък, въпреки че подобни постъпки се наказвали строго. Никой не го плащал по свое желание, а събирането на данъците било съпроводено с насилие.
През миналия век, за добро или лошо държавите започват да се променят. Наследяването на властта е заменено с изборно управление, което въпреки, че не е идеално, носи полза на повече хора в държавата. В определяне на размера на данъците и разпределението им, поне формално участват всички с право на глас. Отново по-голяма част от данъците отива, за да се поддържа управлението и силовите структури, но все по-голяма част се връщат при тези, които ги плащат. Не директно, като средства, а чрез социалните функции, с които държавните структури се заемат.
Оказва се, че това е полезно и държави, които отделят по-голям дял от събраните данъци за образование, здравеопазване, наука и култура, бързо дръпват напред и в икономическата област. Тук започва и една друга промяна- промяна в отношението на хората в такива държави, към плащането на данъците. Когато виждаш ползата от парите, които отделяш, когато ти самият получаваш полза от тях, тогава и плащането на данъците вече не е само досадно и омразно задължение.
Няма страна, в която данъците са идеални. Няма и страна, където хората са доволни от тях. Има обаче страни и хора, които разбират, че полученото срещу парите от данъците е повече от това, което биха имали, ако си спестят плащането им. Колективното решение на голяма част от проблемите ни е по-ефективно от индивидуалното. Държави, в които хората са променили отношението си към плащането на данъци имат бъдеще. За съжаление нашата страна не е от тях. Промените не стават лесно. Тук отношението на държавата към отделния човек е важно, а в България, то е като към закоравял престъпник или роб. Затова и отношението на хората към държавата е като към враг, който не може да се победи, но пък е задължително да се излъже. Хората, които плащат съвестно се приемат за глупаци, а криещите данъци и измамниците са пример за подражание.
-Законо е като тесна врата у широко поле.- казва шопът.- Само улавите минават през нея.
Този начин на мислене, няма да се промени още дълги години. Няма начин да се промени в рамките на едно или две поколения, а докато е на мода, няма шанс нещата в България да се променят. Докато приемаме държавата като враг, оправдавайки се с недостатъците в управлението ѝ, няма начин да я променим.
Повод за днешния пост е едно съобщение от началото на седмицата. Административният съд-София, определи таксата за смет в София за незаконна. Причината е, че в наредбата не са записани мотивите за начина за формиране на тази такса. Неизвестно за мен гражданско сдружение с гръмкото име „Справедливост“, обещава да атакува в съда и останалите наредби за местните данъци и такси, не само в столицата, а и в други общини.
Решението трябва да мине и през ВАС, но това не е важното в случая. Не коментирам решенията на съдебната власт. Впечатли ме призива на хора от сдружението, да не се плащат таксите. От сдружението твърдят, че имало възможност дори да се върнат вече платените такси със задна дата. Какво по-хубаво от това? Справедливостта ще възтържествува и лошата държава ще бъде поставена на мястото и.
Да ама не! Всъщност подобни действия, само да ни теглят надолу. Колкото и несправедливо да са определени данъците и таксите, неплащането им може да доведе единствено до лоши последици, за всички. Този начин на мислене, опитващ се да се пробута под етикета за „гражданско“ съзнание и поведение е всъщност точно обратното. Със същата логика в Англия, протестите се изродиха във вандалски актове. Със същата логика, гърците унищожиха собствената си държава, приемайки я единствено, като дойна крава, която трябва само да се дои, но не и да се храни.
Може да съм улав, но не искам да приемам държавата като враг или дойна крава. Не мисля, че това е от полза за мен и за хората около мен. Нямам намерение да се наредя в редицата на известни бизнесмени, чалга и естрадни певици и куп други, за които неплащането на данъци е гордост. Не мисля, че точно местните данъци и такси най-големия проблем на обществото ни. Дори и да има несъответствия там има достатъчно механизми за промяна.
Може да съм недоволен от някои от данъците и таксите. Може да подкрепям хора, които търсят чрез правосъдието решаване на несправедливости извършени от държавата. Само, че пълното отричане, стремежът да се разруши нещо, без да реална алтернатива и призивите за неизпълнение на задълженията ни към държавата, не са признак на гражданска позиция. Думата, с която мога да ги нарека е анархизъм. С тези действия няма начин нещата да се променят трайно. Няма и начин да направим държавата, в която живеем по-добро място за живот.